За хората и усмивките

Искам да ви попитам дали си въобразявам или наистина хората от онова време бяха по-усмихнати?? Дали е така, кажете? Крача всяка сутрин с бодра стъпка до работното си място и не виждам нито едно усмихнато лице, нито едно!

Замислих си съвсем наскоро раглеждайки едни стари списания, колко много усмивки са ме заобикаляли когато бях малка. Усмихваха ми се хората от плакатите, от картинките в учебниците, от списанията, от телевизията, усмихваха се родителите ми, съседите, баба и дядо, всичките ми приятели бяха усмихнати. Сами погледнете на картинките към статията, тези хора не се преструват, наистина се усмихват широко и от сърце. Липсват им толкова много неща, а те се усмихват, нямат коли, нямат интернет, нямат възможност да обикалят света, а се усмихват...е как така? Защо днес дори и тези които имат всичко не се усмихват, не мога да разбера.. Дали пък всичко не беше част от големия надут балон за щастливото социалистическо общество? И тук очаквам всички да скочат и да ме нахокат че не всичко е било открито, че е имало толкова много нещастници, които са били скривани, че всичко е било излюзия. Мдааа...излюзия и то каква, а как искам сега поне малко излюзия, поне да накарам съседката да ми се усмихне рано сутрин, поне едно списание да отворя и да видя усмихната манекенка, поне един човек който крачи сутрин към работата си и се усмихва...Защо жената която кара тежкия кран се усмивхва, защо комбайнера който жъне от зори до здрач се усмихва, защо бабите които копаят лехите се усмихват и защо омазания с масло стругар се усмихва, защо не разбирам , толкова им е тежко а се усмихват? Когато бях дете рисувах принцеси, всичките до една с големи начервени усмихнати устни, сега моя племеник рисува чудовища и кеч борци и всичките до един намръщени. Когато бях малка ми се усмихваха лелките и чичковците, с които се разминавах на път за училище, сега рискувам ако се усмихна на някого без причина, ще ме помислят за не съвсем в ред. Дори простите емоции като това да спечели любимия ти отбор или да звънне врата и да ви викне комшията за по едно не мога да накарат хората да се усмихват. Сякаш някой е взел една гумичка/сигурно кохинор защото те са най-добрите/ и е изтрил усмивките на всички хора. Е, разбира се  че е малко крайно, не е чак толкова мрачно, но я пак се вгледайте в тези лица от статията и си помислете кога скоро сте виждали такива усмивки?

Понякога си вървя си си тананикам, нали я знаете песничката:

От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется...
Поделись улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется.

Хайде подарете ми по една усмивка, защото "усмивката със свойта нишка лека, човека тя привързва към човека"..