Табели – ІІ ч.

Градовете ни са били осеяни с тях, защото тази сбирка е от 4 града. Не знам дали са произвеждали някакво впечатление върху нас, защото аз започнах да ги забелязвам едва към 2003 година JИ макар, че пролетно време късахме цветята от съседните дворове, пазехме тревните площи в парковете. (Тук някой беше споделил дори, че са си измисляли партизански имена за акцията "крадене на цветя". А ние с приятелките от квартала дори имахме специално облекло за тази акция – безшумни гуменки, тъмни дрехи и преди да излезем да играем правехме план какво ще правим, да знаем как да се облечем. Знаехме по календар къде какви цветя цъфтят, кога и горе-долу какво количество. Винаги оставяхме по малко и за собственика, да му се радват очите J. Все пак той ги е отгледал. Сега в "Лозенец" и дворове не останаха...) Отплеснах се. Та, това да седнеш на тревата в парка стил "закуска на тревата" в нашето съзнание беше направо престъпление... Странно е на този фон, защо са били тези закани. Така беше устроено обществото, че и без табели мисля, че никой не би смял да стъпи на трева в парк тогава. А камо ли да къса паркови цветя – алени пламъци пред Паметника на съветската армия или нещо подобно. Представяте ли си? Тогава страхът от това да те види някой или да те посочят с пръст беше достатъчен да пази обществените места чисти. Само от разказите на нашите съм чувала как в Англия се седи по тревата в парковете. И въпреки, че при първото ми ходене в чужбина още през 80-те години не се впечатлих особено от седенето по тревата по парковете, изпитах направо културен шок от надписите по парковете в Англия, когато отидох там за първи път и вече бях на възраст да обръщам внимание на изказ и изразни средства. Вече бях студентка и се замислях за народо-психологични особености...  А и това ми е специалността. Та, в Англия седят по тревата, но пишат "Кеер the grass" (Пазете тревата!). Първо се потресох от това, че и те имат табели – дотогава мислех, че е само комунистическо морализаторстване и второ, от обръщението – към кого е насочено посланието. И тогава разбрах, защо дълги години, когато сме обсъждали в къщи обществото, манталитета и демокрацията, нашите казваха: "В Англия е така, защото на една истинска английска ливада й трябват 200 години отглеждане...".

Тогава се изумих как нашите табели са забранителни, а техните – препоръчителни. И се отнасят до съзнанието на всеки! И как техните имат много по-голям ефект върху населението и опазването на околната среда от нашите! Май тогава разбрах същността на истинската демокрация...







А тази показност с образцов дом никога не я разбрах. И досега никой от по-възрастното поколение не може да ми обясни как (по какви критерии и кой) се е определяло кой дом е образцов и кой не... Като малка много ме беше яд, че на нашата кооперация няма такава табела, въпреки че беше много чиста и поддържана, а на съседната – доста по-мърлява и невзрачна от нашата, има. Баща ми ме успокои веднъж, че това е пълна глупост, нищо не значи и да не се впечатлявам. Но така и не разбрах как е ставало това... Любо, помагай, ако знаеш!

Явно чистота е била основна грижа. Но, пък миеха улиците редовно и през нощта. Дори малките улички в квартала миеха... Ех!

 

И още една табела със същия текст, но с друго оформление - на зелен фон. Изпратена ни от boysta3, заснета във Враца тази година.

И за финал - просто няколко култови и мои много любими табели:







Добавено от KyKy