Рисуваната стената на ...нашия хол

Ако сте пропуснали статиите ми около Нова година, не бързайте с изводите, че сте идвали вкъщи. 😁 Най-вероятно сте имали първия от тези пъзели. (Благодаря , че го издири в сайта, Иси!). Или може би такива моливи. А защо не и найлоновата торбичка от този тип, но с вече описваната картинка. Или кой знае още какъв артикул с въпросната рисунка... Ще ми е интересно да видя какво друго се е предлагало с картината в нашия хол. 😄

Но нека започнем от самото начало с малко предистория. За някои факти нямам ясен спомен, защото бях едва двегодишна, но са ми разказвали.

Годината е 1981 - отбелязана е в долния десен ъгъл на стената:

и нашето семейство прави ремонт и „реформи" на втория етаж в къщата. Родителите ми решават, че е време да си вземем и ние модерна голяма секция (много пъти са споменавани в НД). Но тогавашния хол е твъде малък за целта, освен това няма стена без прозорец или врата. Затова нашите решили да „преместят" хола в стаята, изпълняваща функция на спалня. След „проектирането" (тогава нямаше сегашните методи) се очертала още една свободна стена, освен тази, необходима за секцията. Фототапетите са били актуални, но първо – трудно са се намирали, пък и изборът е бил ограничен. И понеже баща ми е художник по професия е решил да направи нещо по-оригинално и запомнящо се, което да не присъства във всеки втори дом. И така взел решение да нарисува цялата свободна стена, подобно на фототапет. И избрал за модел една найлонова торбичка на УНИЦЕФ. Картинката беше същата като на пъзела. Жалко, че вече нашите не я пазят. „Играещи деца" – така се казва рисунката, но по ирония у нас точно децата липсват. Това все пак е гостна стая, а не детска. Цъфналите дръвчета и тях ги няма, за да не се претрупва – това е стая, все пак. Ще се радвам, ако някой открие повече информация за оригиналната картинка – аз не успях.

Но да се върнем на стената. Татко започна да рисува с маслени бои. Самият той е казвал, че не са особено подходящи за стенопис, но тогава не е имало други. Стената е висока близо 2.80 см и е дълга около 4 м и за месец баща ми успя да нанесе в общи линии картината, но му останаха мнооого точки. Отпуската му свърши и той започна работа. Връщаше се късно и много малко време имаше да рисува. Баба се притесни, че няма да успее да завърши, пък скоро секция чакаме... И реши – да му помогне! На следващия ден каза на майка:

- Аз вчера правих точки, ама той хич не ги забеляза. Хайде днес двете пак да направим, че да се свърши по-скоро.

Ама в този момент в бъдещия хол влезе моята двегодишна персона и видя майка си и баба си, седнали на малки столчета с четки в ръце. Още си го спомням много ясно. (Писала съм за това в коментар N6 към тази статия). Последва:

- Махай се от тука, бе! Излизай навън да си играеш!

😁

- Ааааа-ааа! Вие двете рисувате тайно от татко! Аз довечера ще му кажа! 😁

- Абе, няма ли да излизаш ти, бе!

Вече не поня дали веднага казах на баща ми, или май мина доста време, но все пак му казах. И той:

- Абе, видях ги аз точките, ама к’во да правя... Нали бързаме да оправяме хола. Как няма да ги забележа! Те на баба ти точките доста се различават.... 😁

Вярно е. Не са съвсем „точки" , ама жената имаше огромно желание да помогне, и никакъв опит 😁 . Добре че са в този ъгъл, който после се „скри" от секцията на съседната стена и почти не се виждат :xix:

Баба беше съобразила този факт.

Иначе по-наблюдателните гости забелязват друг „дефект" на стената и питат защо е изпъкнало това листо:

😁 А вие, разбрахте ли?

Все пак стената стана чудесен фон за снимки:

Понякога гостите съжаляваха, че не си носят фотоапарат, за да се снимат пред нея. При мен се получи обратното – толкова много снимки имам пред нея, че на абитуриентският ми бал категорично забраних на баща ми да ме снима там. А снимките, които правих за вас за Нова година са първите от 10 години насам, пред тази стена. Защото фонът е прекрасен и снимките стават чудно красиви, но имат един съществен недостатък – почти винаги всички забелязват само стената, и много не обръщат внимание на предния план. 😁

Така изглежда картината от различни ъгли с част от хола:

Трудно е да се покаже хубаво, защото е обемна, а аз съм с най-обикновен фотоапарат.

А така изглежда вечер, на светлината на 2 крушки (третата никога не е работила ):

С годините се натрупаха доста дребни предмети (мисля, че във всеки дом е така), но аз се постарах да ги отстраня специално за вас. Всичко е почти 100 процента от времето на детството.

А сега, така и така влязохте вкъщи, не е редно да ви отпратя без да ви почерпя, нали?