Трети март - преди 30 години и днес

Това е първи "бе" клас. Датата е 3 март 1980 година. Мястото - стълбището пред градското кино. Тези деца днес са станали чавдарчета и току що са гледали "Героите на Шипка". В ръцете си държат книжки, в които пише и това :"Чавдарчето Родината свободна обича като своя майка родна". И първия урок за тях по родолюбие е филмът за Шипченската епопея.

Същият ден още няколко хиляди деца са получили зеленото калпаче и своят пръв урок по родолюбие.

Това се е случило и предишната година на Трети март, ще се случи и следващата , и по-следващата...

Тридесет години по-късно запомниха ли поуката от деня на Националното освобождение бившите чавдарчета?

Днес се разходих из столицата, за да видя как сънародниците ми ще отпразнуват Националния празник.

На "Шипка" всичко беше спокойно. Тоест на ъгъла на улиците "Шипка" и "Сан Стефано", където преди около година направиха паметник на шипченските герои. Още предишния ден руските дипломати бяха сложили там венец.

Днес празникът беше пред паметника на Незнайния войн ( до храм "Света София"), където държавните лица приеха парада по случай Трети март.

На път за там обаче минах към паметника на Цар Освободител. Това би трябвало да е главният паметник, свързан с празнуваното събитие - Освобождението от турско робство.

Тъкмо навреме. Току-що една група "опълченци" се строяваше, за да отдаде почит "Царю Освободителю и всех воинов, на поле брани живот свой положивших". Гледката е умилителна, уверете се сами:

Това са, доколкото разбрах, членовете на "Дружество за братство между българи и руси" или нещо подобно. След като отдаде "за почест" пред паметника, "опълченската дружина" се насочи към площада пред паметника на незнайния воин и аз с тях.

На подхода към мястото на парада имаше полицейска проверка за оръжие. Разбира се, "опълченците" не бяха разоръжени. А аз не носех оръжие, така че минах.

Церемонията по вдигането на знамето беше доста бърза (или бях дошъл съвсем накрая).

Иначе беше пълно с народ, със знамена - трикольори, самарски, "Свобода или смърт"...

Не липсваха и официални лица: Президент и два генерала - единият министър председател.

И дори Цар.

Макар че той стоеше доста встрани. А като си помислиш, за него празникът е дори някак си "семеен" - Император Александър Николаевич и цар Симеон са роднини.

След приемане парада на войската ( войска е силно казано, всичко на всичко имаше една представителна рота гвардейци, ако не броим "опълченците"), народът се отправи към наскоро издигнатия паметник на ... ето този - според мен е посветен на самарското знаме.

Организатори на малкия митинг пред този паметник бяха споменатите братя за "дружба между българи и руси". Преди речите имаше малък концерт със записи с патриотични песни. Получи се обаче гаф, когато от високоговорителите зазвуча "Ний идем бодри партизани". Хората се объркаха и вече не знаех какво иде. Някой ядосани се разотидоха. Най-неподвластни на политическите недуразумения бяха децата. Вижте ги само :

А сега отивам на тържествената заря и после ще продължа фоторазказчето . :em_19:

Ето ме пак с няколко хубави снимки от тържествената заря -проверка.

Е това НАИСТИНА беше едно национално тържество. Пристигнах точно когато обявиха "Моля гражданите на колене". Площадът пред Народното събрание бъше пълен с хора.

Някак си е хубаво, когато гледаш родната си войска, макар и тя да наброява само няколко роти. Войската е видимият образ на силата на независимата от чужди окупатори държава. Разбира се, не винаги, но все пак - възкръсването на България на картата на света през 1887 година е и начало на възродената българска армия, пет века след като последният й главнокомандващ - цар Иван Шишман - загива някъде в софийското поле.

Най-накрая беше и онова, за което някога търпяхме цялата скука на зарята-проверка - самата ЗАРЯ.