Родителска среща

17-01-2007, 16:49. ��: admin

Едва ли имаше някой от нас, който да не потръпва от ужас при споменаването на тези две думички (мен и до днес ме побиват тръпки). Родителските срещи бяха регулярни "привиквания" на родителите от класния ръководител, на които се обсъждаха дейността на ученика в училище, неговите оценки (прочитаха ги пред всички), поведение, участие в дейностите на класа, събиране на пари за разни инициативи и прочее. Най-често те се провеждаха в петък, след последният час (което беше много подло, отчитайки това, че често ни проваляха съботата и неделята). Най-неприятните обаче бяха извънредните, особено ако повод за това беше някой "преслушал".
Родителските срещи бяха съпровождани от следните естествени детски прояви:

проява на разсеяност по отношение на такъв факт,
необясними разболявания на голяма част от класа,
опити за подслушвания на вратата по време на провеждането и
треперене вкъщи - на спокойствие

Да се скрие родителска среща не беше невъзможно, но беше много трудно. А пък и ефектът бе отрицателен - след това мама и татко се срещаха специално с класния, и ако е имало шанс той да е пропуснал нещо, то... За родителската среща трябваше да информираш, но учителите не се доверяваха само на това - повечето известяваха родителите лично или чрез друг родител.
Някои от нас избираха подхода "днес ми е много зле", но за съжаление това рядко минаваше. Ако имаш за какво да ти се карат, ще ти се карат!
За разлика от по-късни времена родителите (родителя) не можеха да не ходят на срещата. За това трябваше да има наистина някаква оправдателна причина и да изпратят някой роднина или познат да ги замести. Ние, естествено, предпочитахме заместниците. Баба ми ме е спасявала поне десет пъти. Да живеят бабите-спасителки! 🙂

��