Íàøåòî äåòñòâî > Винаги готов! > Светът е наш дом, мирът е нeгов покрив
Светът е наш дом, мирът е нeгов покрив14-08-2010, 21:10. Àâòîð: templar |
|
Понеже наскоро имах наглостта да изкажа известни опасения за моралните устои на популярна правешка фамилия, бях обвинен че едва ли не нищо не разбирам от асамблеи и щастливи детства с рисунки по асфалта и общи снимки с негърчета.
Спукано гърне! Глейте си кефа!
Ето ви три броя от в-к Знаме на мира от 4-тата асамблея, класическа статия за среща между пионери и космонавти, история на музикалната заставка с камбаните, статии за две от популярните за нашето поколение детета-чудо, картинка на един днешен евродепутат, който подписва стратегически договор за взаимноизгодно сътрудничество с някакъв номенклатурчик, представляващ еквадорските деца, който се е разходил до София за целта. За капак, мат'ралче за едно симпатично, пухкаво момиченце и двойно по-едричката му зайкиня - медалист. И отразяване на асамблеята в пресата за големи - в-к АБВ Бях голям ентусиаст по асамблеята. Стигна се дотам, че с един приятел, който днес е ключова фигура в българската дипломация си бяхме направили фалшиви пропуски за асамблеята - върху лист е напечатано с пишеща машина "Централен пионерски щаб.... лицето... да бъде допускано до всички мероприятия от IV МДА "Знаме на мира"... Слагаш снимка, лепваш изрязана от вестника синя емблема с гълъбчетата, удряш печата на кооперацията (бабата на ортака беше домоуправител). Цялото произведение поставяш в прозрачен калъф от лична карта, с нанизана връв за врата. Обличаш искряща пионерска униформа, две-три значки от съветски другарчета и една от никарагуанче и се правиш на разсеян когато влизаш в зала 1 на НДК... номерът най-често минава.
Присъствал съм лично на знаменитото откриване на асамблеята, когато другарят Живков каза "Да ни е честита четвъртата международна детска асамблея "Знаме на ТРУДА!" Помня хихикането на децата и шъткането на разни дружинни ръководителки.
С ортака си разменихме адресите с едно дете от Бурунди и след това си писахме няколко пъти. Казваше се Сагахунгу Дезире. Тогава аз не знаех френски, но приятеля ми го учеше в алианса, така че той пишеше писмата.
А-амаха! Ще ми разправят баш не мене, че не съм бил разбирал от асамблеи :)
Âúðíè ñå íàçàä |