Тема с продължение

8-12-2009, 12:04. ��: Krista

Ровейки в старата си библиотека в къщата, където премина детството ми, попаднах на тази скъпа за мен книжка - "Училище номер едно" - сборник от стихотворения и разкази на Георги Струмски - авторът и на най- светлата поема за детството според мен. Нали си спомняте :

"Детство мое, първо и последно,

разлюляло крехко стъбълце,

детство мое, детство ненагледно,

разтуптявай моето сърце...."

Авторът е нарекъл своята книжка "Читанка за пионера". На една от творческите му срещи с деца, присъствах и аз - пак с "Разноцветни връзки" - на концерт в НДК. Не помня много от въпросната среща, но по онова време аз също се опитвах да пиша стихчета и Георги Струмски ми подари тази книжка с пожелание. Това е много личен спомен, но с радост го споделям с вас.

Сборничето съдържа и един разказ за шестте ястребинчета - много ми хареса начинът, по който е написан и реших да го публикувам тук. Ето какво имам предвид:

Доколкото си спомням от разказа на Павлинка, чиято беше едната статия, било е около Никулден - ако е по стар стил - на 19 декември. С други думи - паметна годишнина приближава. Така, че нека написаното тук, бъде В ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ДЕЧИЦА! И нека замълчим за минута... Никога деца не бива да бъдат убивани! ..............................................................................................................................

А ето това е корицата на книжката:

А това е автографът на Георги струмски:

��