Болна съм!

Болна съм, ураааааа!!!! И няма да ходя на училище, и няма домашни, и ще си лежа цял ден, ще си чета любимите книжки и ще гледам телевизия. След като майчето ми измери температурата днес и видя че няма да се размине без доктори се обади че няма да ходи на работа. Вярно малко ми е зле, но вътрешно пляскам с ръце и даже подскачам от радост. Отиваме в градската поликлиника, много обичам да ходя там, тя е нависоко в парка, около нея мирише на борчета и има едни бронзови сърнички, чудесни за катерене. Градът е странно пуст, всички са на работа или училище и само ние с майчето крачим по тротоара. Пред кабинета на детстката лекарка не спирам да се взирам в картинките – зайчета, носещи огромни моркови, мечета с бурканчета мед, разни мизансцени с деца които не си мият ръцете и после се разболяват.

А, ето викат ни..

Ех, че го мразя онова желязното с което ми бъркат в гърлото, направо ме е страх че ще се задуша от него. Но, иначе си седя кротко на стола, докато майка им обяснява всичките ми симптоми и няяямам търпение да си тръгнем. Знам какво следва.

Градската закусвалня задължително с вкусна милинка и боза и даже пастичка за после. Аптеката, където също е много интересно и където ще вземем от оня сладкия сироп за кашлица и после се прибираме, аз направо си подскачам. Майка ми се усмихва "Болна си, а?".

У дома веднага навличам пижамата и лягам, все пак съм болна. Майка ми естествено ме пита какво да ми направи за ядене, а аз няма нужда да и казвам, тя си знае. Препечени филийки със сиренце-полезно е за корема, картофена супичка, също много полезна, кисели краставички на лентички и сварен картоф ммммммм. Всичко на един поднос в леглото и дъвча бавно докато гледам телевизия. Прозорците се отварят през един час за да се проветрява. Хм, понякога се налагат и разтривки ако температурата не падне от аналгин-хинина и амидофена, но аз нямам нищо против. Е, трябва да изтърпя ракиения компрес, няма как. Върху забрадка, парче вестник и памук, се напръсква ракия и се увива около врата, казва се "загревающ компрес".

На третия ден ми доскучава разбира се и вече искам да се връщам на училище. Ония дългите болести – заушка и шарка хич не ми бяха интересни, но виж леката настинка от 3 дни ми беше любимото!