�� > �� > Из съкровищницата на "Нашето детство": Искрици от моето детство

Не изпускахме "детското" в 10:10 и 17:10., защото тогава Cartoon Network нямаше.
Любимите ни филми бяха "Синьо лято" и "Арабела".
Любимото ни предаване беше "Милион и едно желания". Милион и едно писма написахме, никога не изпълняваха нашите жалания.
А по "Студио Х" много страшни филми даваха :em_79: . Но за да ги гледаш, вашите трябваше да ти разрешат да стоиш до толкова късно.
Играехме на "Седморката на Блейк" :em_2: (аз все Джена бях; не ме оставиха да играя Ейвън :em_80: ).
"Учехме" бойни изкуства от филмите (после се създадоха истинските клубове, в които разбрахме, че нищо не сме научили :em_7: ).
Като даваха Златните ни момичета по телевизията, пред блока си измисляхме наши съчетания с обръчи и топки.
Като даваха Асамблеята, разчертавахме асфалта на квадрати и рисувахме с тебешир.
И всичкото това на чернобял телевизор го гледахме 😏 . (Или поне до ’84.)
Играехме на ластик.
И на пансион.
И изнудвахме момчетата да играят с нас :em_11: .
Правехме си Тимуровски команди и помагахме на възрастни хора. Без никой да ни кара.
Ядяхме обикновени вафли, намокрени с вода.
И бонбонки "Детска радост".
Който не дойдеше на манифестация, му пишеха отсъствие, забележка и мъмрене от директора. На 1. май редовно се омацвахме със собственоръчно направените хартиени макове, боядисани с червена темперна боя :em_20: .
Качвахме се на покрива на блока и си разказвахме вицове. Бабата от осмия етаж, като чуеше топуркането отгоре, търчеше да докладва на другите баби и всички вкупом ни причакваха на слизане. Който не бягаше бързо, си отнасяше боя :em_28: . Но никой не падна от покрива.
Даваха ни по 10 ст. за училище. Ако си ги събираш цяла седмица, цели съкровища можеше да си купиш!
Събирахме опаковки от шоколади, бонбони и дъвки. Също салфетки. И марки. Най-ценните екземпляри в колекциите бяха вносните!
Пишехме си с русначета. Конвенционална поща, не e-mail :em_42: .
Измисляхме си сценки и ги играехме пред възрастните.
Пиехме лимонада на прах. Е, не я пиехме на прах, разреждахме я с вода 😏 . Едно пакетче за една чаша. Но можеше и без вода, ей така, изблизваш го от пакетчето. Пакетчетата бяха хартиени, синьо-жълти, с нарисувана чаша със сламка и балончета.
Искахме да станем космонавти като Люк Скайуокър.
Който удареше някого, ядеше бой от родителите си.
Като се стъмни, се скупчвахме и си разказвахме страшни истории :em_60: .
Викахме духове, надъхвахме се един друг, че са дошли и после ни беше страх да се прибираме в тъмния вход.
Хулиганите стреляха по птичките с прашки. А тогава това беше престъпление.
Купувахме си наливен сок от 5 ст. в мръсна стъклена чаша и го пиехме на крак до бараката, от която сме го купили.
Играехме федербал. С моята приятелка задържахме до 100 и няколко пъти, без да падне ракетката!
Не минавахме под стълб на път за училище, за да не ни пишат двойка.
Двойката, изобщо, беше много лошо нещо.
Играехме на 3-5-8.
И на кент-купе :em_2: .
Изчоплихме всички градинки пред блока, за да търсим заровени съкровища.

А то съкровището е било в ръцете ни. Онова вълшебно детство. Ако някой срещне из някой форум тема "Изобретих машината на времето", да ми пише ЛС :em_101: .