|
Раздяла
музика: Тончо Русев
стихове: Петър Караангов
аранжимент: Пламен Велинов
Приятели, другари, мои братя,
разделяме се, тръгваме на път.
По пътя често има силен вятър,
но бурите не ще ни повалят.
В живота има срещи след разлъка,
ще минат дни, ще мине младостта,
ний ще се срещнем някой ден по пътя -
отъпкания път на старостта.
Ний ще се срещнем, ще си стиснем длани,
ще поседим до късен нощен час.
Ще дойдем всички, само младостта ни,
единствена ще липсва между нас.
Не ще тъжим за миналото, няма!
Напразно не живяхме свойте дни!
А тук на масата до наш`то топло рамо
ще седне споменът за тези младини.
Приятели, другари мои, братя,
разделяме се тръгваме на път.
По пътя често има силен вятър,
но бурите не ще ни повалят.
По този път достойно щом преминем,
доволни ще сме в сетния си час.
Животът се измерва не с годините,
а с дирята, оставена след нас.
Нека тук, в този час,
да гори вътре в нас,
пламъка на младостта.
С него ний ще вървим
и така ще спасим,
огъня от пепелта! .......
Така ли живеем приятели? С тази песен ние си тръгнахме от училище. Накъде вървим сега? Поглеждаме ли назад към училищния двор и срещаме ли старите приятели? Къде сме сега - изгубихме ли се в този лабиринт от ежедневие или не? Колко от нас са далеч- в чужбина, или в съседния град, или в съседния квартал? Не се отдалечавайте един от друг, приятели, защото ще се забравим! И ще ни забравят!
А тук на масата до наш`то топло рамо
ще седне споменът за тези младини.
|