Ученическото творчество в детските лагери

Какво да направя като все натам ме влече – изкуството, творчеството, самостоятелното създаване на неща. Все пак бях докосната от магията Асамблея "Знаме на мира" и девиза: Единство, творчество, красота. Та в ученическите лагери имаше потенциал и простор за демонстрация на училищните таланти. Едно са проявите в училище, а съвсем по друг начин изглеждаха в лагера. Обстановката там си беше по-свободна, празнична някак, а и повечето свободно време през периода, лишен от уроци и домашни, предразполагаше за срещи с изкуството, за собствено творчество. Във всеки човек се крие талант – един рисува, друг пее, трети танцува. В лагерите имаше дружинен ръководител, който съвместно с другите учители организираше различните вечери: На хумора, На младите таланти, ученическите дискотеки и разбира се, самата Нептунова вечер (Вечер на Горския цар). Също така и съревнованието "Сръчни ръце", конкурсът за рисунка на асфалт, конкурсът за пясъчна скулптура или мозайка на плажа. Тогава си мислех, че е много лесно да си дружинен ръководител, имаш си програма и само трябва да си я спазваш. И кой да ти мисли за подхода към всяко едно дете, как да се организираш, та на всички да им е приятно и интересно, както ми е било на мен. Защото аз лично с удоволствие се включвах в повечето такива инициативи, в рециталите, в конкурсите и тържествата. А ето и някои от тях:

Мозайка и скулптура от пясък.

Това е приложимо само за морските лагери. Просто си е очевидно. Като не можем постоянно да сме във водата (то е ясно, че 1 учител не може да следи 20 деца постоянно), или си устройвахме състезателни игри, като да целим клечки с джапанки, волейбол, картоф, пиян морков или събираме мидички и водорасли, зариваме се в пясъка и си правим причудливи фигури на брега – замъци, животни, птици и цветя. Моделирането с мокрия пясък си е едно неповторимо изживяване да пресъздадеш неудържимите си фантазии. При мозайката се очертава квадрат и се заглажда. Върху гладката повърхност се очертава фигурата, може да се издълбае или да се натрупа пясък, впоследствие се украсява с мидички, камъчета, водорасли, цветни стъкълца. Друга техника е върху гладката повърхност да се редят мидички и камъчета, точно както при мозайката. Получават се интересни картини – риби, кораби, моряци и дори по-идейни картини като детските стъпки върху земното кълбо. Скулптурата според мен е по-трудна, защото пясъкът постоянно трябва да е влажен, за да не се разруши така крехката фигура. Разбира се има публика, която окуражава своите приятели. След няколко часа морските вълни заличават всичко, но какво от това? Нали картините доставиха радост на всички!

Сръчни ръце.

Откъде се взимаха ножички, лепило, гланцови (или велурени, разтегателни и други цветни) хартии не съм се замисляла. Но е факт, че се провеждаха тези състезания. За морските лагери влизаха в употреба събраните мидички (обикновени, цар, царица, черни и бели), клечки със странна форма, камъчета, раковинки. Дори извън конкурса сме търкали раковинки на цимента и сме си ги връзвали на велурена лентичка. Герданчето си беше гордост. Правехме пеперуди, жабки, корабчета. Пеперудата е една от най-лесните фигурки, трябват само две плоски миди, които се залепват и две парченца велур за антенките. Ако лагерът е на планина, се ползват жълъди, шишарки, парчета тел и наученото по трудово обучение влизаше в действие. На един лагер имаше книжки с кукли от хартия с фолклорни мотиви, които трябваше да се оцветят и сглобят. Оцветяването стана с флумастери, а самото сглобяване с лепило и ножица.

Вечер на хумора:

Това беше вечерта за сценки, хуморески, вицове, фокуси. Изпълнени артистично. Често вечерта на хумора биваше обединявана с вечерта на младите таланти, песни, танци, рецитации. Във всеки клас има деца, които пеят, свирят, танцуват. Тук влизаха и съчетанията по художествена гимнастика, народните танци, балета. Спомням си един глупав антифокус от ученическите дни. Представя се от двама участници.

Първият:

- Показва показалец и пита: Колко пръста виждаш?

Вторият:

- Един.

Първият покрива показалеца си с носна кърпа и казва: Духни. След като вторият духне, първият маха кърпичката, като междувременно показва два пръста и каза:

- Етоооооо, станаха два пръста.

Всичко завършваше с дискотека за участници и публика.

Съревнования, тип викторини.

Те носеха гръмкото име Любимец (любимка) на лагера. Всеки отряд излъчва представители, които ще бъдат комисия (жури, задаващите въпросите на участниците). Правят се павилиони. На различни места се установяват комисиите, украсяват ги според темата, за която отговарят: Мода, Музика, Готварство, Сладкарство и т.н. Написват си билетите с въпросите, въоръжават се с търпение и химикалки. Участникът си тегли въпроси и започва да ги омайва. След което получава оценка в картончето си – от 3 до 6. Или от 1 до 10 (според регламента). Накрая точките се сумират. И се излъчват победители. И къде без награди. А те бяха книги, плочи, флумастери, моливи. Ето и плочата, която пазя от второто място в конкурса "Любимка на лагера". Не си спомням всички теми, но много добре помня темите, по които се изложих – Мода (оценка 5,50) и Музика (оценка 3,50). Иска ли питане, че на другите теми бях отличничка и събрах общо 57 точки, само с половин точка разлика от победителката.

Нептуниада (Вечер на горския цар) – очаквайте продължение. Дописник - както дойде. Понеже имаше и други заявки за разнищването на вечерта-завършек на лагера.