Кокичето от детска градина"Лястовичка" и Баба Марта

Зная,че се досетихте!Кокичето съм аз,а това е моята детска градина!Тя се намира в град Попово.Тук съм родена и живяла,докато завърших първи клас.После всяка събота и неделя и всяка ваканция бях тук!Къщата на баба и дядо,в която живеехме беше близо до нашата Лястовичка.С нея първо се запозна сестра ми,а после и аз.Имаше период,в който бяхме заедно там.Тогава аз съм била на 3,а тя на 6.Имам много смътни спомени,че даже сме се прибирали двете сами. Беше лятото,а по нашето време правеха сборни групи за деца,които няма при кого да стоят през деня. И ние бяхме от тях. Всички бяха на работа,а ние при Лястовичка! Много е хубаво да имаш по-големи кака или батко,които да се грижат за теб!Сестра ми посрещаше Баба Марта и пролетта със своето ято лястовички…

  А аз с моето…

  И се превръщах в кокиче… 😊

После цъфваше минзухарчето Владко и освен сестричка си имах и братче.Край нас се появяваха бързокраките зайчета Радостинка и Гошко.Тони и Ники грейваха като голяма и красива мартеница,а накрая дотичваха и две дечица-Ивчо с моряшката блузка и Гинчето с бяла блузка и шарена поличка.Чудна пролетна идилия!Тази идилия се допълваше и от още нещо…Това нещо е хей там зад нас!Креватчетата ни!Бяха светлосини,досущ като пролетно небе!Когато дойдеше време за сън небето се спускаше надолу и ние заспивахме като ангелчета,а щом се наспяхме,нашето пролетно небе се вдигаше нагоре.Имахме си небе и нямахме нужда от отделно спално помещение. А най-вълнуващият жест беше този на Баба Марта,която закичваше най-красивите мартенички до сърчицата ни и те забиваха лудо.Моята първа мартеничка,която никога няма да забравя беше едно бяло котенце с черничко на ушите,лапичките и опашката.

За съжаление нямах възможност към момента да установя дали съществуват всичките ми мартенички и затова го издирих в Интернет,но е с много малки размери.Мисля,че що-годе  се вижда…Толкова ми беше любимо,че от стоене до сърчицето ми черничкото се изтри и стана зеленикаво. Другата мартеничка,която също остави слънчева диря в душата ми и,която обаче не можах да издиря беше глава на момиченце,рижаво като любимката ми Пипи,но не беше тя. Беше друго момиченце с две рижави опашки с червени панделки и бузки.После имах по-голямо бяло котенце с червена панделка,кученца,патенца,червената шапчица,розовата пантера,инспектор Дюдю и още много пластмасови и метални чудесии.Разбира се имаше и много от червени и бели конци!Ето една малка част от тях…/от нета/.

С роднините си разменяхме колети с подаръци и мартенички.Изпращахме си картички…Ех,какво щастие и вълнение беше!

Един ден обаче се наложи да предадем приказните си роли на по-малки лястовички,а ние облякохме дрешките на отлетялото към училище ято на сестра ми.

Тук си спомням,че рецитирах едно руско и едно наше стихче.Не мога обаче да си спомня точно кои бяха…старост-нерадост…

Но ясно помня как правихме мартенички с мама от велурено блокче.За целта използвахме любимото ми рисувателно комплектче.

  Очертавахме бели и червени цветенца…

  После слагахме конците…

и ставаха чудни мартенички!Като вашите,другарчета!Разгледах ги всичките с вълнение!А ето три от моите,които успях да изровя… 😊

  И разбира се трябва да ви поздравя!За целта избрах най-бързия начин!