Фотоспомен: Дядо и внуче

Никога не съм ходила на детска градина. Гледаше ме пра-баба ми. Когато станах на 5 тръгнах на предучилищна, но полудневна. През останалото време се въртях вкъщи и старците винаги ми намираха някакво къде по-приятно, къде по-трудоемко занимание.

 

Тук с дядо ми навиваме прежда. Предполагам, че от другата стая пра-баба ми е проверявала периодично дали не се разсейваме и дали върви всичко по план. Всъщност момента с преждата никак не го обичах, схващаха ми се ръцете докато я държа, но после бях горда че съм помогнала. В интерес на истината така и не се научих да плета. Ужасили са ме от заниманието от ранна детска възраст (на снимката съм на 5)



На заден план на снимката, освен разбутаното легло се вижда и детската пералня, тип неавтоматична, за която стана дума в Бюро Изгубени Вещи. Самата пералня, не съм се отказала да я издиря. 😉