Пъстър спомен за едно далечно лято-лятото на 1979 г.

Преди 2 дни вуйчо ми взе от фотото дигитализирани стари снимки, които е снимал през лятото на 1979 г. Лентата е ORWO и е купена от ГДР. Имал ги е само на диапозитиви, но никога не ми ги е показвал, едва от два дни са в снимков вид. Онемях когато ги видях, на доста от снимките ме има и мен, а ги видях за първи път едва преди 2 дни. Детството, което смятах за изгубено оживя в тези снимки с HD качество. Това са единствените цветни снимки от тогава, които имам и са толкова отдавна и съм толкова малък, че дори нищо не си спомням. Дори не мога да повярвам като ги гледам, не мога да повярвам дори, че косата ми е била все още тъмноруса тогава. Винаги съм се помнел с тъмнокестенява коса. На тях сме с братовчедите, повечето снимки са от село Жеравна, където прекарвахме лятната си ваканция всяка година.

Петлите ни събуждаха сутрин, ласкавите лъчи на слънцето се провираха през прозорците с решетки-старинен архитектурен източностаропланински стил, листата на сливовите дървета ни ръкомахаха с техния нежен повей от вятъра. Ставахме и сядахме на верандата да закусваме топло мляко и филия, намазана с мед или просто с олио и наръсена с червен пипер и чубрица. След това започваше играта в двора или на поляната край гората. Когато поотраснахме чаткахме карти белот на масата в двора под астмата и ходехме за риба на близкото езеро. Тогава летата бяха влажни и се връщахме от гората с пълни кошници с гъби. А какъв хляб имаше на хлебарницата! Толкова ароматен, че любимото ни задължение беше да отидем с мрежата за хляб, докато се върнем разбира се хрупкавата коричка вече беше история. Привечер ходехме на поляната и гората Добромирица, откъдето се открива невероятна гледка към ширналия се източен Балкан от вр. Чумерна през вр. Българка и землищата на селата Ичера, Градец и Медвен, та на югоизток чак до Карнобатския равнинен край. Вечер играта на карти продължаваше още по-ожесточено, нямаше телевизор дори. Понякога ходехме до Катунищката река, до Куков вир, където се къпехме, или изкачвахме връх Ветрила, от който се откриваше едновременна гледка към Котел на север, и към селото ни Жеравна от юг.

Аз съм детето вляво на първата снимка, на следващите съм или със същата фланелка или с жълта. Останалите са братовчедите ми и роднините ми. През онова лято на 1979 г. се бяхме събрали всички там, и до днес се чудим къде са спали 14 човека в тази къща тогава.