МИМЕТО
12-03-2009, 21:39. : zori djunkova
Имат си
мама
и татко
дете –
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.
Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото – млякото,
супата – мама.
Глезят го всичките –
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
– Супа не искам,
разбираш ли ти?
– Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!
– Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови!
– Мъжо, бисквити
иди достави ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия –
и Мимето плаче.
– Тези не ща!
Направете ми крем!
– Крем ли! Щом искаш,
и крем ще ядеш!
– Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!
Мими се плези, но
радват се те,
Мими разглезено
чедо расте!
Радост!
Дочакват
голямата слава –
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са –
всички са роби
на тази принцеса.
Има ли Мими
домашни задачи –
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва,
прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!
Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето –
колкото щеш!
– Мими, почивай си,
да порастеш!
В къщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя –
но далече е шкафа!
Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща –
тя среща я с вик:
– Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как ще
приготвя сама?
Баба слугува,
а Мими яде.
– Бабо, водица! –
И тя и даде!
Връща се мама –
тревога голяма!
– Мамо ма, копчето
я ми заший!
Връзвай ми панделка
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
– Хайде обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?
Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата...
Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.
– Искам на кино да ида!
– Иди!
– Искам с прическа да бъда!
– Бъди!
– Лятос желая
да съм на море.
– Щом настояваш –
тогава добре!
Мими израсна
девойка прекрасна –
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!
– Моля те, Мими,
ела помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
– Как да отида
в мазето с маникюр?
– Слушай, момиче,
хвани се за работа!
– Нека се хване
за работа бабата!
Ех, че отмяна
отгледаха те –
май че в саксията
плевел расте!
Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!
Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!
мама
и татко
дете –
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.
Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото – млякото,
супата – мама.
Глезят го всичките –
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
– Супа не искам,
разбираш ли ти?
– Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!
– Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови!
– Мъжо, бисквити
иди достави ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия –
и Мимето плаче.
– Тези не ща!
Направете ми крем!
– Крем ли! Щом искаш,
и крем ще ядеш!
– Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!
Мими се плези, но
радват се те,
Мими разглезено
чедо расте!
Радост!
Дочакват
голямата слава –
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са –
всички са роби
на тази принцеса.
Има ли Мими
домашни задачи –
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва,
прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!
Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето –
колкото щеш!
– Мими, почивай си,
да порастеш!
В къщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя –
но далече е шкафа!
Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща –
тя среща я с вик:
– Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как ще
приготвя сама?
Баба слугува,
а Мими яде.
– Бабо, водица! –
И тя и даде!
Връща се мама –
тревога голяма!
– Мамо ма, копчето
я ми заший!
Връзвай ми панделка
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
– Хайде обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?
Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата...
Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.
– Искам на кино да ида!
– Иди!
– Искам с прическа да бъда!
– Бъди!
– Лятос желая
да съм на море.
– Щом настояваш –
тогава добре!
Мими израсна
девойка прекрасна –
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!
– Моля те, Мими,
ела помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
– Как да отида
в мазето с маникюр?
– Слушай, момиче,
хвани се за работа!
– Нека се хване
за работа бабата!
Ех, че отмяна
отгледаха те –
май че в саксията
плевел расте!
Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!
Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!