Бих дал

Той/тя въздъхна  "Ех, как искам да се върне онова време!!!"

 А другия/та запита "А ти какво би дал, за да се върне онова време?"

Бих дал свободния си достъп до интернет и до всяка информация само за вляза в една сладкарница, но не каква да е сладкарница, за сладкарница "Захарно петле" или "Малина" или "Лилия" или онази сладкарница в която мама или татко ще ме заведат и ще ме почерпят с една сиропирана паста или с един Алтай, Етър, Швепс, саварина, паста "Мария", целувка, вафла или просто бонбон Карамел Му.

Бих дал всичките си цветни или маркови дехи за да отида в оня магазин в който мирише на плат и трикотаж, в който майките си приличат и децата се познават, в който само едно нещо важно за теб е от значение – да бъдеш топло облечен и сит.

Бих дал цялата си колекция от филми и музика за да чуя детския радио хор как пее "О о о оооранжево небето оранжево морето…", как Тоника СВ тананика "Мойта малка дъщеря – Марияяя, Марияяя", как училишния хор се събира за спявка и се упражнява с: "Мимемамому".

Бих дал всичките си чат програми, форуми, и-мейли и месинджъри срещу това да получавам истински писма по пощата, да познавам всичките си съседи, да имам месечен абонамент за списание "Дъга", да общувам с повече хора, който мога да прегърна, да им стисна ръката, да ги потупам по рамота, да изиграя един белот или една ръченица.

Бих дал всичките си 68 телевизиони програми, бих дала DVD плеъра си и сателитната си чиния, само срещу две програми – първа и втора, с прекъсване от 5 часа и програма само до 12 вечерта, само за да мога да се върна в оня свят на книгите от градската библиотека, за да се върна в шумните вечери на грамофона и винаги пълната къща с гости по повод и без повод, за да чуя звука на акордеона на чичо Митко и дайрето на чичо Велчо.

Бих дал всичките препълнени супермаркети и деликатесни магазини, всичките ресторанти с екзотична храна и доставки по домовете, само за да усетя мириса на домашна кухня и вкуса на краве мляко и сирене от метална канта, аромата на Плод и зеленчук и мандарини веднъж годишно, шопска салата с доматите на баба и вкусна домашно омесена питка, консерви от какво ли не и бурканче истински шипков мармалад.

Бих дала последния си модел лап топ и бързата си кола, само за да видя как децата играят навън с дървени мечове, скачат на дама или на въже, да видя усмихнатите и развълнувани лица на манифестиращи учениците на 24ти май, да видя рисунки по асфалта, гълъби на мира и фанфарни оркестри.

Бих дал всичките си екскурзии в чужбина и всичките си спа процедури, всичките си фитнес уреди и и всичките си разходки до мола, само за да видя селото живо, да видя всички старци усмихнати, градини пълни с ароматни цветя и зеленчуци, изметени тротоари и шумен селски сбор. Да видя отново измитите прозорци на сега пустеещите къщи и щастливите бригадирки, доячки и механизатори, за които най-голямото благо е храната на народа.

Бих дал модерната си прахосмукачка, микровълнова печка, кафе машина, термо-кана и пасатора, само за да видя цялото си семейство от три поколения, около бумтящия огън навън, около пеща на двора, на масата покрита с цветна мушама и заобиколена от различни столове.

Бих дал колекцията си от луксозни списания, от скъпи парфюми и козметика, бих дал всичките си три мобилни телефона и дигиталния си фотоапарат, само за да видя един истински детстки лагер пълен с много деца, само за да мога да отида на почивка в една най-обикновена почивна станция и да не познавам никого, но накрая всички да ми станат приятели, с които да поддържам връзка до края на живота си....

Обърна се и попита другия

А ти какво би дал?