Кой не знае ВЕРОТО? Кой не помни за него? За неговия мирис и цвят! Кой не са го тормозили да мие чинии!

Класика! Резидаво зелена бутилка – типичен цвят за повечето опаковки на всякакви препарати от нашето детство с типична полу-прозрачна-полу-бяла-полу-сива капачка. Реже се, преди употреба! Твърда доста, дебела ножица пригответе – по възможност стара, защото от верото не се знае какво ще стане на метала :)

Ярко синьо шише – по-ново ще да е от зелената класика. Направо му се чудя – как са докарали този ярък цвят, който не беше никак характерен за нашите пластмаси. 

Всем известна кутия от сладолед – използвана за съдържание на някакъв прах на топчета като стиропор, който татко донесе от Геоложкия институт за търкане на чинии – перлит, мисля. Лекичък, не мирише – голямо изобретение. И мрежичка за търкане – сега от такива се продават в галериите лампи... Но всъщност на село основно чиниите се търкаха с фин пясък, особенно тези, които се миеха на чешмата на двора със студената вода.

Ха сега, някой да намери опаковка сива и да се сети как се казваше оная кафяво-охрава паста за миене на чинии, като маджун. Миришеше особено, но миеше чудесно. Перла - Мерла, как ли се казваше? (КОРАЛ - бел. Мия)

Моята гордост:

Всички запаси, намерени на село. Може би всички възможни разфасовки и опаковки от Веро. Различни надписи, различни капачки. На червеното шише чак модернизирана капачка, със запушалка! По-интересното е, че в зеленото шише с червената капачка, течността е останала непокътната, нищо че пише "трайност 2 години" – помирисах, пипнах, измих 😏 Същата конситенция, същият мирис. Значи, не е била зле химическата промишленост, де. Сивото шише е цяло-целеничко. Неотворено. От военно-временните запаси.

Ще попита някой – как тези бутилки и тази лепкава течност бяха свързани с нашето детство? С моето поне с няколко неща – почвам с по-безобидните:

1) Неизменната миризма на Веро. И досега ми е в носа, само дето мож ли го описа!

2) Така ни се е запечатало в съзнанието на това поколение, че и до днес веро казваме на всеки препарат за миене на чинии. А как ли му казват другите?

3) Споменът за този неопределен сиво-шарен-остатъчен цвят, който май децата от другите държави не познават... Имах чувството, че смесват различни пластмаси от вторични суровини (раздлено събиране демек :) и ги въртят в големи казани до полуеднородна маса и не слагат допълнителен цвят. Едва ли е било така, никога не съм имала възможност да питам някой сведущ, но така си представях процесът довел до този неопределен цвят. И си мечтаех за истински цвят... Като отидох за първи път в чужбина като дете даже верото ми се виждаше невероятно! Представяте ли си! На едно дете – верото да му се вижда невероятно... Не кукла, не камионче – верото.

4 (!) И също е свързано с най-лошото – графикът за вдигане на масата и миене на чинии. Татко го въведе, когато бях на десет и се изпълняваше до някъде същата възраст на брат ми, който го съботира и не се включи. Първо разчертан, после разпечатан на първите мастилно-струйни принтери – леко размазан на плочките над мивката.

Всичко това, произведено тук:

фев. 2009 г.

Ха сега де, кой на кого е кръстен? Верото на Верила или обратното!?

Иначе, тази стена още си стои в един град на няколко другарчета, да видим кой ще си я познае...

(Още два погледа към същата стена - от freja, септ. 2009 😏:)

Перилен препарат. Без думи, всичко си му пише. Пък и никак не е свързан с детството ми, освен че вероятно успешно е перял петната от трева, неуказани тука, по колената на панталоните ми и другите дрехи. Все пак от село е тоя препарат. Изветрял е обаче, мирис не му е останал и е на топка вътре.

Друг перилен препарат, по-модерен изглежда. Че и на английски надписи има. Сигурно за износ, а?

Трети перилен препарат. Хубаво кръстен – с име на жена... А мъжете пералня не пускат ли!?!? Ама толкова подгизнал с времето, че нищо не се чете.

И БЕЛФАЙН (това пък какво е? :) - от Hris

Други стоки от този характер за дома. Български!

Да лъсне печката след изкипялата манджа :)

За Жигули-то на чичо :) Лъснато си беше, спомням си!

И други от тогавашните ремонти на къщата:

О, това да се пази далече от децата! Явно за бъчвички за ракийка, винце... А пък на моя дядо, чичо и татко за какво са им били, знам ли. Като никой не правеше вино и ракия.

Спирт в кашон от Винпром... Интересно. Сигурно лилав или син вътре, да не го гаврътне някой. Поне така помня от нафтовата печка. Хипотеза на археолога, артефакт липсва :) Пък село без спирт бива ли.

Без реклами на производители, моля!!! Реклами, какво е било това нещо...

Ами туй то, това е останало от ремонта за другия път :)  Другото в "1001 стоки" го търсете!

* * *

И още битова химия, с любезното съдействие на mchukanov:

Това бабите го слагаха като прибират вълнените дрехи в гардероба, да не ни изядат палтата молците до зимата. Уф, как гадно миришеше, и няма измирисване. Но и живата лавандула, която баба слагаше на село в гардеробите със същата цел също не беше от най-приятните. И досега, на мен поне, това са ми най-омразните миризми... Особено не ги обичам върху себе си:)

Това ми стана НАЙ-ЛЮБИМО още като го видях! За първи път виждам такова чудо на чудесата! 🙄 Ако някой е виждал и го помни да каже за какво се е използвало. Може би, за път или на планина преди хартиените листчета сапун. Може би пак на път, но за пране. Може би е пък е по-икономично от нормалния сапун... Може би пък... допълвайте :) Лошото е, че няма етикет на гърба - така хубаво да си опишат за какво и как се ползва. Може би е било очевидно.

Този ГДР-мански спрей и аз го помня от детските ги готини. Беше кът и много се ценеше. Стъклата светваха. Но естествено, след като първо са търкани с парцал, кожена гюдерия и сапунена вода и вестник накрая. Де ти едно време тая разточителност на препарати като сега!