Имало едно време едно село с чудно магическо име...шшшшшт. Абракадабра, абракадабра, обръщанка, пребръщанка – хоп, ето я ВЪРБОВКА. Преди много, много години тук римляни са имали между сегашната върбовска и павликенска мера грънчарници, големи колкото две дядови ниви. Какво е било после не знаем добре, но през турско Върбовка е имала много богати турци, даже учени. От тях се пазят две надгробни колони. Тяхна е била Горната махала, след Кримската война се заселили лоши черкези, край реката Ломя и грабили Долната, българската махала и предали четата на Филип Тотю, която се криела в гората на Косматица.

Този разказ е за времето, когато Димча беше в друга земя, Павликени – първата спирка на пътя за Обетованата земя "Габрово», Бутово зад девет планини в десета. За незнаещите тези вълшебни имена: Димча и Бутово са двете съседни на Върбовка села и границите на върбовската мера. Павликенската мера също граничи с върбовската, но Павликени е ГрадЪТ.