"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Юни 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | | 29 | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Първи ден от ваканцията. Съседът, чичо Борьо, пита:
- Колко имаш по математика?
- Шест - гордо отговарям.
- Тогава кажи ми колко прави седем по осем?
- Петдесет и шест - без да се замислям, отговарям.
- А по български език колко имаш? - пита дяволито съседът.
- Шест, то се знае...
- Кажи ми тогава един глагол!
Смея се и започвам:
- Ходя, чета, пиша, играя...
- Ааа, добре, моето дете - потупва ме по рамото чичо Борьо - а кажи ми по пеене колко имаш?
Почесвам се по главата и казвам:
- Две.
- Е, как така!? - учудва се човекът
- Да, да - въртя главата аз - сега да ме караш и да пея... 😭
|
|
|
|
|
Статията на Катя Милушева, "Парченца от счупено огледало" ми спомни за едно от моите "хобита" в ранните тийнейджърски години - домакинстването. Това беше нещо различно от "домашните задължения", защото включваше готвене, шиене /както стана дума/, пране, гладене, подреждане на цветя във вази и ... още неща, които никой не ме е карал да върша, но за които ставаше дума в една чудесна книжка, наречена "Девочки, книга для вас!" - издание 1974 г., купена от Руската книжарница в Бургас.
|
|
|
|
|
Когато пеехме в училище "Високи, сини планини" винаги мислено се пренасях в родопското село, където баба ме чакаше. Високите сини планини и на снимката се виждат. А къщата ми беше много интересна. Тя нямаше керемиди. На покрива бяха наредени каменни плочи (тикли), които и до днес стоят.
Внезапно изплува един далечен спомен от най-ранното ми детство. Излезли сме с баба на разходка по пътя (без настилка ) и от тревата скочи скакалец... право в крачола ми. Такъв ужас изпитах, така се втрещих и запищах, та баба се уплаши още повече, а за скакалеца - не знам. Той полудя в панталоните ми и се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре. Изобщо не разбрах как си свалих гащите :em_1: Баба започна да ме милва и да се смее. Успокояваше ме и казваше: "Това е спомен, мило дете,спомен!" Доядя ме на нея. Какъв ти спомен - това е ужас.
А сега, след толкова години - наистина е спомен. Мил спомен от бабината къща. Мъдра жена е била баба и се спомина точно на Великден преди много години. Казват, че най-праведните хора си отиват на тоя ден.
|
|
|
|
|
Татко ми завършил Военната академия в годината, когато съм се родила, та дори и най-ранните ми спомени за него са свързани с особено вълнуващата миризма на казарма. Подушвах го, че си идва вкъщи още преди да съм чула ключа в ключалката. Но Рита го подушваше преди мен, та в коридора се струпвахме да го посрещаме и двете - с размахани от щастие плитки и дълги рошави уши. Татковото куче не беше точно домашен любимец. Тя беше неговото ловно куче-птичар. Беше най-послушното и най-сериозното живо същество, което познавам.
|
|
|
|
|
Много обичах татко. С него си пеехме детски песнички. Той ми четеше приказки и играеше с мен. Често ме водеше на разходка в гората.
|
|
|
|
|
Обичам те! Ти си толкова мъничка и сладка. Гледаш ококорено с очички. Сумрак е. Вървиш с баба си към гробището. Не знаеш дори какво означава думата гробище. Някак вътрешно усещаш, че е нещо много сериозно. По начина, по който баба ти се стяга за излизане. Измива те, облича те. Същата тази баба, дето няма сили да нацепи дърва. Трудно и е да слезе до градината, за да скъса перо лук или да извади морков за супата. Стара е вече и не ходи на пазар. Същата тази немощна баба събира сили да сложи по-нови дрехи, да обуе по-нови обувки. Завива във вестник свещи, които сама е направила от фитил и восък, събира си душата, хваща те за ръка и тръгвате...
|
|
|
|
|
Искам да разкажа за моите баби и дядо, за хубавите спомени, които са ми оставили.
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Кой е любимия Ви празник?
|
|
