Дано на някой пак не му замерише на нафтелин или да му се струва,че пак съм отворила вехтошарницата,но все пак да ви покажа тези нещица.Най-вече заради "живата вълна"от ,която се плетяха шалове,шапки и такива кученца:)))))Е, някой друг беше отворил старата ракла и аз се възползвах от това!:))))

Ето го киното на моето детство и на повечето софийски деца - Цанко Церковски (Модерен театър). Един от най старите кинотеатри не само в БГ, но и на Балканите. Имаше някаква собствена атмосфера почти аристократична, въпреки комунистическото име, което му беше наложено през годините. Още си спомням...

Да, ама не, става дума за шапки...

В една приказка на Джани Родари от небето заваляха шапки. Всякакви. Та и тази статия е такава. Не знам защо се сетих точно за шапки, наскоро чух да ги използват като обида, "шапките дойдоха", и нещото ми се наби в главата. Накрая реших да опиша дъжда от велики шапки, който би се изсипал над Сливен в детството ми, ако... Срам, забравила съм приказката на Родари.

Заб: Думата „шапка" използвам съвсем по деЦки, не че децата не обиждат, но това е една съвсем различна тема, за друг сайт.

Започвам с плетените шапки. „Дамските" обикновено бяха от няколко ката прежда, подгънати долу. Ако плетачката решеше съвсем да блесне, се появяваха шнурчета, райета и осморки. Идеята беше шапката да е дебела и да стои права, за да Топли. Естествено трябваше да е вълнена. Сега на това нещо казват „дамско боне" и струва майка си и баща си. Моята майка имаше синя и червена такава, червената веднъж й спаси живота, по съвсем прозаичен начин, при един ветровит сблъсък с керемида. Все пак говорим за Сливен през 80-те, не че сега не духа...

Когато…

Достатъчен е само лек порив на вятъра в слънчев летен ден,за да се върна в детството,когато живеехме на морето.

Весели празници още веднъж на всички...

И като започна и поведе крак Анакин с неговите играчки , да пусна и една малка запазена част от останалите от моето детство такива...

Специални благодарности на наште , че успяха да ги запазят до ден днешен, макар да има десетки нови ... китайски, старите бълагрски и руски, а може и полски и др. ще ви дадат един съвсем нов полъх от очакването на Новата година.

Наскоро се сетих за две картини, които виждах, когато като малък съм ходил при баба ми на гости. Тези картини стояха в детската, стаята на леля ми и майка ми. Тъй като има голяма разлика между двете сестри, предполагам че картините са от юношеството на леля ми, когато майка ми вече не е живяла там, а пък тези маслени картини са се появили при определени обстоятелства покрай познанствата на леля ми с някои художници. Винаги , когато видя тези образи от картините ще ги свързвам с детската, игрите в тази стая, слушането на плочи, защото там стоеше грамофона Респром и игрите по пода. Случайно попаднах и на двете картини при други обстоятелства и научих малко повече информация за тях.

През 80–те години беше много модерно да се посрещат руски групи. Веднъж и нашата комсомолска организация беше домакин на такава група. Посрещнахме ги в младежкия дом. Разменихме литературно – музикални програми, последва другарска закуска и след това автобуса потегли за комплекс “Орбита" (на язовир Батак), където щяха да пренощуват.

Имах две приятелки, коите учеха в руска гимназия. Сърбеше ги езикът да си поговорят на руски. Компанията на брат ми (вече завършили училище), решиха,че не е за изпускане дискотеката на “Орбита". Натовариха ни на две коли и хайде пътят… Пристигнахме почти едновременно с руснаците и се вляхме в групата.

Момичета, момчета, русначета и българчета, стана голям “микс". Настанихме се на една централна маса и приятелките ми веднага започнаха да си говорят на руски с гостите...

Ето няколко табели и от мен!