... в памет на баткото на Надя - Чаната ...

със специалното съучастие на Надя

ТОВА Е ЕДИН МНОГО СТАР ПРОЕКТ...

И Е ЕДИН ВИД ДУЕТНА СТАТИЯ...

ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА БРАТЯ И СЕСТРИ,

РАЗКАЗАНА ОТ ЕДНА СЕСТРИЧКА - НАДЕТО...

.

...И ЕДИН БАТКО - АЗ...

ВСИЧКО ЗАПОЧНА НА ЕДИН ТОДОРОВДЕН В ЕЛЕНА ОТ ЕДИН ДЪЪЪЪЛЪГ РАЗГОВОР С ИСИ И ТИШО... БЯХА ГЛЕДАЛИ КУШИЯТА В БЕБРОВО И КАК СЕСТРА МИ БЕШЕ ПОБЕДИЛА МЪЖЕТЕ, А АЗ РАЗКАЗАХ ЗА НЕЙНОТО РОДЕО С КОЗА...ЗАМИСЛИХМЕ СЕ ДАЛИ ИМА В САЙТА НЕЩО ЗА БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ И ТАКА МИ ХРУМНА ИДЕЯТА ДА РАЗКАЖА КАКВО Е ДА СИ БАТКО И ДА ПОТЪРСЯ НЯКОЙ, КОЙТО ДА РАЗКАЖЕ КАКВО СЕ Е ВИЖДАЛО ОТ МЯСТОТО НА МАЛКАТА СЕСТРА...ИЗОБЩО НЕ СЕ ЛУТАХ ДЪЛГО В ТЪРСЕНЕТО НА ВТОРИЯ РАЗКАЗВАЧ...СВЪРЗАХ СЕ С НАДЕТО, ОБСЪДИХМЕ ИДЕЯТА И УТОЧНИХМЕ ТЕХНИЧЕСКИТЕ ПОДРОБНОСТИ...

НЯКЪДЕ ПРЕЗ 2010 ИЗПРАТИХ С НЯКОЛКО И-МЕЙЛА НА НАДЯ МОЯТА ЧАСТ ОТ РАЗКАЗА, А ТЯ МИ ВЪРНА ДОПИСАНА ИСТОРИЯТА НЯКЪДЕ В НАЧАЛОТО НА ТАЗИ ГОДИНА...

ПАРТИИТЕ НА НАДЕТО СА В СИНЬО И СА АБСОЛЮТНО ОРИГИНАЛНИ И НЕРЕДАКТИРАНИ...МОИТЕ СА С ПОЗНАТИТЕ ГЛАВНИ БУКВИ И СА МАЛКО РЕДАКТИРАНИ В СРАВНЕНИЕ С ТОВА, КОЕТО БЯХ ПИСАЛ ПЪРВОНАЧАЛНО...

Нека отново си припомним за вещите, техниката и електроуредите за бита от нашето детство. Като начало нека започенм с корекомските, онези които понякога ни караха да се чувстваме като братчетата на Гаврош зад витрините:

Онзи ден Брат ми отвори старият съндък на дядо (с патроните за ловджийската пушка) и аз използвах момента да надникна. Искате ли и вие?

Това е моята първа кукла.

Тя е с две години по-малка от мен. Купена от дядо ми от Горнооряховския ГУМ за нечуваната тогава цена за една кукла - 20 лева!

Тръгнали сме да ми купят телефонче и когато дядо ми видял как съм се захласнала по тази приказна принцеса на витрината, облечена в розова копринена рокличка...

Днес след разговор с баба Ганка по телефона, тя ми разказа как са се оженили с дядо Данчо. Много ми стана смешно и исках да ви разкажа 🙂

Годината е 1958.

Две снимки от едно място - Двореца с интервал във времето 38 години. През обектива на СМЕНА-та и дигиталното SONY. В миналото и наши дни. Когато шествията по жълтите павета се наричаха манифестации и бяха задължителни, организирани и под строй! И когато се наричат протести и са спонтанни и масови, приличащи по скоро на купон.

Куньети - с това име беше и е известен паметника на Асеневци във Велико Търново. Бях в 5 клас, когато в Търново започнаха мащабни подготовки по случай честването на 800 години от въстанието на Асеневци. Бяха направени паметници, музеи, "Звук и светлина".

Паметникът на Асеневци се намира на много интересно място - Боруна. Това е тясно и високо парче земя, което е обградено почти отвсякъде от Янтра.

Хаха. Как ми се иска да пиша тази седмица... Но като гледам поводи много. Поредният е мъркащата, прегърнала крака ми котка. Спи и се усмихва. Кипра! Нейна често досадна личност, ми напомни за всички котенца (,а и не само), които са се търкали в мен. И ми напомня, че тя (заедно с брат си, спящ в котешкото си легло), е най-преданото мяукащо, което съм имала.

Започна да ми харесва да пиша заглавия само от две думи. Излежда ми по-ясно. Има много статии писани за бабите и дядовците. Тази ще е една от тях. Надявам се да ви е интересна.

Продължение на статията "Стената на приказките" от 5 декември 2008. Около година след тази статия, през октомври 2009, Стената бе съборена. На първи юни 2011 бе открита новата Стена - която разбира се няма нищо общо със старата., но... по-добре разгледайте снимките. Нашето семейство определено я харесва. Повод да покажа тези снимки тук е въпросът на Дани /коментар №35 към предишната статия/.