|
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Юни 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | | 29 | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
На Весито..
Цък.
"Спряха тока, тоя път малко по-рано, Наде дай кибрита" – отивам аз послушно до рафта на който е поставен кибрита и усещам че почвам да се вълнувам. Спряха тока, ами сега ще изкараме свещите /има големи специални и църковни от баба ми/ и газената лампа, една такава със зелено стъкло и огледало.
 Всичко изведнъж утихва и само се чува нафтовата печка "бум,бум,бум".
И мракът носи много забавления. Ще играем на любимите ми игри – Какавиди види, какво ми са види, с буквичката, с буквичката...; Градове и села /майка и татако винаги се поскарват дали има такъв град или село, а аз не преставам да се удивлявам в каква голяма страна живея с толкова много населени места/. Майка пак ще разкаже някоя интересна история от нейното детство, страхотни истории има тази жена. Ооо и разбира се ще вечеряме в хола, а не в тясната малка кухня, ще опечем филийки на печката и ще зяпаме игривото кръгче от лампата на тавана. Толкова е тихо че навън се чуват дори и стъпките на минувачите в снега – "хрус,хрус", вятъра също се обажда, но ние сме на най-уютното място на света, като в приказка. Говорим си, не зяпаме телевизора, дори не ми е мъчно, че съм изтървала Сънчо. Понякога се събираме с комшиите и се почват едни приказкиииии, едни лакърдииии. Много ми е интересно. Възрастните винаги говорят за много интересни неща, най-вече когато баща ми наточи от хубавото червено вино в една потна кана, а майка нареже от закачения на терасата бут.
Два на два; три на два; шест на пет и най-различни видове схеми. Не ми беше неприято както сега, не, в никакъв случай. Режимът на тока беше повод да общуваме и това ме стопляше невероятно, не ми трябваше компютър или телевизор, аз живеех в приказка. Даже на някои съседи, които имаха някакви пригодени акумулатори и имаха светлина от малки крушки не им завиждах. Харесваше ми нашата стара газена лампа и нейната светлина..
Обичах тъмнината защото, тя носеше светлина!
|
|
|
|
|
Пътят криволичи пред мен окъпан в зеленина. Карам бавно за да се насладя отново на гледката, която не бях виждал 20 години. Клоните на дърветата от двете страни на пътя са се сплели и образуват зелен тунел. Слънцето минава през листенцата и прави картината още по сюрреалистична... - Каква красота – промълвява мъжът до мен, – никога не съм виждал по живописен път.
- Тук едно време са минавали турски кервани – това е гласът на майка ми, която не спря да дудне през цялото време.
Всъщност отиваме в селото на баба, където като малък ходех през всичките си ваканции. Баба я няма много отдавна, вече 20 години и от тогава никой не ходи там...
|
|
|
|
Край нея мирише на пъжени кюфтенца, чисти чаршафи и ванилия..Сутрин налива горещия липов чай и с бързи движения маже филията. За десети път се опитва да събуди брат ми, ще закъснее за работа, а дълъг път я чака до завода. Цял километър и половина пеша, а трябва да се върне и за обед, за да стопли на Надето яхнията, нали е в предучилищна, все още не може сама да се оправя.
"Антоне, стани веднага, повече няма да те будя! Да изхвърлиш кофата с боклука и да си оправиш леглото. Надюшче айде яж по бързо, че вече нямам никакво време!"
Откога сеее, милаа моя майнолъоо, зораа, зазорилаааа... свири точката. ...
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Кой е любимия Ви празник?
|
|
|
