Миналата година затвори Виенският салон в София. Пандемията не подмина и това вълшебно за мен място и завинаги заличи магията на първия учебен ден, която изживявах с всяко влизане дори 30 години по-късно..

Вратата на улица "Московска" ме връщаше към 95 година, когато с тържественото си костюмче след посрещане на първия учебен ден с цялото ми семейство - всички баби и дядовци, се отправихме натам! Имам снимка с огромно парче торта и кльощави ръчички, които се опитват да разрежат нещо, приличащо на сметанова паста! Това е най-живият и най-щастлив момент в моите детски спомени от онзи далечен първи 15 септември - заобиколена от всичките ми най-обични хора, горда и голяма ученичка, харвам в захлас на огромните кръгли дървени маси. Струваше ми се друг свят - уютен, топъл и щастлив!

Днес кафето е с ново име, нова визия и нов интериор. Разбира се е по-модерно място отпреди, но не откривам в него онези уют и топлина на отминалото време.. Няма ги картините по стените, по пианото са подредени бутилки, екрани и плазми надничат из ъглите. Магията на спомена остана да живее само в спомена на сърцето.