Говори ни и още как. Най-добрите години и харесвам песните й. Песента е от 1984 г., както и тази на Лайнъл Ричи. Имахме малка плоча от него тогава и слушахме на грамофона точно тази негова прочувствена песен. Как можеше тогава песните да са истински, мелодични, докосващи душата, а певците нормални?

Напомня ми домашния уют, топлината на семейството, които тогава имах. А сега отдавна нямам, сам прокуден в далечна чужбина без семейство. Но сам си го избрах...

https://youtu.be/H3IKfd9dtMs?si=z9ImCNn8y1_Qy_8u

Това ми напомня за "Черната овца" на Ахат, но това е друга тема... Горе главата, както казват оптимистите, може и да е по-зле :о). А самоконтролът на Лаура е причината, една касета да е буквално изтъркана от превъртане и свирене на мястото, на което е записана. Макар че, има и много други изстъргани касети. Но тогава нямахме МП-тройници и всичко се свеждаше до FF и RW. Но за протокола, Лаура става известна с един кавър на Умберто Тоци - Глория от далечната 1982. Потърсете клипа, много е готин(а)... ;о)

Добре че не знаехме тогава за какво се пее в тази песен. 😸 

Сега се заслушах и загледах в клипа - това е "изповед" на лека жена, която пее за нощния си живот. 😅 

Може да го впишем в невинните заблуди на детството. 🥰