Много силни, много особени приказни спомени ми навява ето тази песен, 1982 г., на Рикардо Фоли. Чух тази песен като малко дете по радиоточката в една гореща неделна лятна утрин, когато се готвех да излизам да играя с другите деца от блока. Беше лятната ваканция. Но тя се запечата в съзнанието ми и я търсих дълги години, не знаех нито автора, нито заглавието. Преди 2 години открих сайта Мидоми, където я изтананиках по памет, никога повече не я бях чувал поне от 25 години насам, но я помнех и излезе като певец и заглавие!

http://www.youtube.com/watch?v=HNqpT1wq1Zk 

 Та винаги, когато я слушам се пренасям в онзи горещ слънчев летен ден на нашето безгрижно детство! Тогава, когато на календара стоеше годината 1982 г., децата играеха с кубчета Рубик, а техните бащи гледаха в захлас какво творят на световното по футбол такива величия като Зико, Сократес, Фалкао, Роси, Конти, Тардели, Бонек и компания...Тогава, когато сладоледът струваше 25 стотинки, а билетчето за автобус 6 ст. Тогава, когато нямаше богати и нямаше бедни, нямаше компютри и нямаше кабелна ТВ, тогава, когато имахме истиснско детство, когато всеки ден беше едно ново приключение, започваше в 9 след закуска с извикване по звънците на тайфата и завършваше в късна вечер, когато песните на щурчетата огласяха квартала, майките ни викаха от терасите за вечеря. Тогава, когато животът беше прост и естествен, а отношенията между хората по-истински.  Беше приказно време!