Здравейте, нови приятели!

Покрай филмите на Гибли, днес си говорихме с моето момче, как когато е бил около пет-шест годишен съм му пуснала да гледа “Принцеса Мононоке”, който освен че много го е впечатлил, го е и потресъл трайно, така че той впоследствие стана голям маняк на всичкото аниме и манга, де що може да се намери из огромния океан - интернет, но и в книжни издания. Твърди че така научил и английски, покрай маратоните в гледане и четене на комикси. Стандартно умен младеж, тип зубър, но без цайси, и по скоро категория мечтател. От тия които висят пред компа, там живеят, там ядат, и там е и социалния им живот. И преди да отида на въпроса си, ще вляза още малко в темата. Тъй като днес обсъждахме какво помним и двамата от Принцеса Мононоке, както казах по-рано, той втрещен и очарован едновременно, се е питал "как на мама и хрумна да ми пусне точно този филм", но така и нищо не ми каза. В онази сутрин. Пропускам да кажа, че по това време имахме дълъг период в който ходехме на детските прожекции в Дом на киното, вземахме си програмки, не само да се информираме какво ще дават другата седмица, но и за летателен материал. Та, да гледаме "Принцеса Мононоке" беше някак си естествено следствие на нашите киномаратони. И ето на - години по късно, той чак сега ми сподели как се е чувствал след този филм. Впрочем и аз. Той разбира се е изгледал всичко на Гибли, а аз само 3—4 заглавия, мисля че най-силните, но като поисках да ми препоръча още някой филм, стана дума и за филмчетата от моето детство. Разказвах му за нашите анимационни детски, които в повечето случаи бяха на японски автори. Правеха ми впечатление първо много хубавите рисунки, после и интересните истории, и накрая буквите на хората, които стоят зад всичкия този труд. Може би японски? И другото което тогава ми беше прелюбопитно е защо японски художници, ще рисуват героите с европеидни черти. И да не забравяме най-характерното — големите очи! То, всъщност това беше първото което най-много ме впечатли. И тъй като моя син живее в Япония, и има достъп до всичкото море от аниме, питах го — защо японските художници рисуват героите си с големи очи, и европейски черти. На този въпрос тепърва очаквам отговор. От моя страна искам да намеря поне част от филмите които даваха в нашето детство. Помня че точно тези красиви анимационни филми бяха общо два типа: екранизация на класическите приказки и отделно — съвсем друга вселена от приказки и други истории, за които изобщо не бях чувала. Имаше и японски герои, (или така си мисля) и пак бяха нарисувани с европеидни черти. Та това ми е въпроса към всеки от вас, който също като мен се е впечатлил, и е  стоял на пода пред телевизора, с ей такива очи! Е, кои бяха детските анимационни от средата на 80те? Очаквам да ми изпратите заглавия за които се сещате, както и линкове. И много благодаря! :)