Бате Румене, много Ви благодаря! Има ли шанс поне фрагмент от тази постановка да е останал в някое предаване на тази тема? А може би някъде са запазени снимки на тази постановка?

Бате Румене, благодаря за интересния разказ. Жалко, че постановката не е запазена. Ако беше, можеше да я гледаме и тези от нас, които не сме я гледали.

Бате Румене, благодаря ти за пореден. Не обикновено благодаря, а едно огромно благодаря с поклон.

Не знам дали си даваш сметка, но ти си май единственият носител на тази ценна информация в България.

Иначе, поздрави за епохалния труд, който си започнал - написване своеобразен Алманах на детските предавания по Българска телевизия и нейното развитие, което съвпада, с твоето идване в нея - 1972г.

Някъде в периода 21-25 октомври 1974 г. Иван Славков раписва разрешителното за заснемане на цветната постановка "Джуджето Дългоноско", което ще се яви май и като историческо за Европа и Света, като първата такава цветна правена в Телевизиите до тогава.

Има и още един факт, който буди интерес - редуцирането й от 85 мин на 70 мин, някъде, или намаляване с 10-12 мин., огромния интерес с писма на децата да се повтаря и повтаря. Давана е цели 6 пъти 1975-1980г. И какво става, кой я гледа случайно и решава, че тя не е подходяща, след като я излъчват току преди "Всяка неделя" фев 1980 г. После явно следват стотици искания за нея... и вече компромисно БТ решава да вземе от ГДР тяхната версия, като компромисно решение, да зарадват децата, но и да не нарушават ветото върху българската такава. Така е излъчена през 1985г вероятно версията на ГДР под името детски игрален филм. А след 3г и анимационната 40 мин версия пак на Джуджето пак на ГДР.

За цензурата към детските предавания сме споменавали - новите анимационни шапки за ЛНД 1975г, както и орязването на Синьо лято от 19 серии на само 6 през 1984г.

Бате Румене, нямаш идея колко облекчи мислите ми за тази тайнствена постановка. Аз не съм неин съвременник и нямам грам увереност, че съществува. В края на октомври 2019 г. се чух последователно с Меглена Караламбова и Олга Кръстева, като и двете не помнеха за подобна постановка. Сега си го обяснявам с факта, че първо с г-жа Караламбова разговорът бе на прима виста, по телефона, ранния следобяд около 14 часа... може би и да си почиваше жената... е няма как да си спомни... поне бе мила та ми даде телефона на Олга Кръстева. Олга пък е родена 1928 г. и няма как да искам на жена над 90г и стотици спомени от свои срещи с актьори и преживявания да си спомни за някаква си детска постановка , още повече, че 10г по-късно, тя прави с Иван Андонов радио драматизация за Балкантон със същото име, и вероятно втория проект засенчва първия. Между другото тя потърси в записките си дали има нещо, но не откри. Явно за 30 мин е погледнала нещо повърхностно и дотам.

Дано можеш и да намериш контакт с Румяна Бояджиева, ръководител на фотоотдела от 1960-1990г на БТ. 

Дано я намериш. Режисьора Павел Павлов я намира през 2005г когато пише своите спомени за ТВ Театър в книгата "Слуга на две господарки" и има доста снимки от нея в книгата му. Дано е жива и здрава, тя също би могла да се включи със спомени за тази несъхранена постановка, поне засега, в БНТ.

Радвам се, че имате интерес и няма проблем да ме питате каквото пожелаете, все пак целият ми творчески път от 45 години премина в детските програми на БТ-БНТ! На шега ме наричат живата енциколопедия,дори и до днес колеги се обаждат за информация. А сега на въпросите на Бойста3. Убеден съм, че отрязването от 85 на 70 минути на Дългоноско е било по технически причини, а не някакво цензуриране, просто за такова няма причина в чиста приказка, вероятно е имало разпадане на магнитна лента, а това е неспасяемо. За съжаление Румяна Бояджиева, която беше ръководител на Фотоотдела отдавна не е на този свят, а и такъв отдел повече от 10 години няма, всичко е обединено в ТВ фонда. Биляна Станилова, която последно работеше там започна дигитализиране, но беше за малко, защото нямаше картотека и дори да има купища ненадписани снимки, кой ще каже днес от кои предавания са. Шефът на ТВ фонда Николай Нанев положи огромен труд за дигитализирането и съхранението на всичко, но друг е въпросът какво е наследил от най- старите неща, след разните катаклизми. Да, сега всичко вече се пази, но в миналото и поради липса на рулони, много от предаванията се изтриваха за да се запишат нови на същите ленти. Но слава Богу има живи и здрави колеги, режисьорката Зоя Касамакова, както и Лилия Константинова, която беше главен асистент на Теофана Преславска, ще ги питам ако имат допълнителна информация. Понеже видях, че имате интерес и за "Студеното сърце", мога да разкажа и за него каквото помня, стига да желаете. 

Здравей, бате Румене. Да, и аз си мислех, че едва ли е цензура, а по-скоро технически причини. Моля те, разкажи и за Студено сърце. Тези от нас, които сме по-малки и не сме ги гледали, а помним нещата от 80-те, ще ни е интересно да прочетем. А, със сигурност, и на другите, които са ги гледали. Благодаря.

Колко хубави неща са затрити през 90те! Освен "Джуджето Дългоноско" и "Студеното сърце" имаше и "Златната гъска", "Звездоборец", "Дванадесетият апостол", "Безсмъртният патрул", "Мързелан", "Островът на човекоядците", "Приказният площад", "Леонардо и крилата", както и много други детски постановки и мюзикъли. Сигурно и те са изтрити.

За Олга Кръстева, която е написала трилогията "Мигове в кибритена кутийка" - 1970 г., "Люлеещият се стол" - 1973 г., "Една година без значение" - 1978 г., ли става дума?

"Мигове в кибритена кутийка" (1979)

https://www.youtube.com/watch?v=-rpzJzW5ayA

и кадри от "Приказки от един живот" (1977) (р.Теофана Преславска) (сц.Олга Кръстева), с Явор Милушев (младия и възрастния Ханс К. Андерсен) и малкия Владко Василев (р.1965, около 11 годинки), снимки в края на 1976 г., след снимките на "Студеното сърце" или пролетта на 1977 г. 

*скрийнове из ТТ за деца, излъчен по БНТ Сат, около 16 юли 2009 г. (източник: замунда)

-----------------

30 сек. избрани кадри от "Приказки от един живот" (1977) в рубриката "Очаквайте" по БНТ2 за предстоящото му излъчване по БНТ2 на 28.11.2020 г (събота) от 09.05 ч. ( линк из фейсбук:  https://www.facebook.com/watch/?v=194545535477936  )

==================

За Олга Кръстева (из сайта литернет:  https://liternet.bg/publish33/olga-krysteva/index.html  ).

Олга Стефанова Кръстева е родена на 18.06.1928 г. в София. Авторка е на книги за деца и юноши ... Пише сценарии за мултипликационни и игрални филми за деца ... драматизации за деца в "Балкантон" ...

Очерк за нея в:

1. "Жената днес" от Невена Борисова:  

https://www.jenatadnes.com/hora/olga-krasteva-tihata-valshebnitsa/

2. "Литернет" от Людмила Малинова:

https://liternet.bg/publish2/lmalinova/olga-krysteva.htm

boysta, благодаря за информацията за Олга Кръстева. То май ще излезе, че не е трилогия, както си мислех, а има и още от серията с главен герой Анета. За съжаление от интервюто в "Жената днес" не става съвсем ясно дали книгите "Слънце в перална машина" - 1966 г., "История с куче без куче" - 1983 г., "Уличка на влюбените" - 1986 г. (нямам ги и не съм ги чел) са част от същата поредица. Както и да е - тези книги не са преиздавани, доколкото знам, в нета ги няма, тоест добрите интернет-антиквари са единственото спасение за желаещите да ги четат. Спомням си, че сравнително скоро - преди 5-6 години, научих за съществуването на "Люлеещият се стол" - 1973 г., за която не бях и чувал преди, - изчаках я около два месеца, докато се появи за продажба. А книгите на Олга Кръстева "Мигове в кибритена кутийка" - 1970 г., и "Една година без значение" - 1978 г. ми харесваха още от малък защото: а) имаше странни за детски книги разсъждения за сериозни неща б) имаше странни герои възрастни - доста на брой и добре описани в) героите деца не бяха досадни, а ако се появяваха такива, то биваха поливани с вода от балкона, е, последното се случи само веднъж де г) ходеше се в чужбина - в ГДР, Полша, Югославия, Чехословакия, Унгария, като описанията на хората и местата там бяха чудесни д) илюстрациите бяха на Борис Димовски. А и заради други неща, за които не се сещам в момента. Така че ще се търсят и останалите книги.

😎

През втората половина на 70-те години БНТ показва и такива постановки на О.Кръстева като ТТДЮ "Дребосчето" и ТТДЮ "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Не знам кой беше режисьорът.
На грамофонна плоча "Джуджето Дългоноско" 1973г., името й не е посочено, има друго име - М. Балканска. Интересно е също, че в този запис вместо името Якоб името е Вилм.

1. "Да би мирно седяло..."  е ТТ (драматизация) с режисьор Теофана Преславска и сценарист Олга Кръстева. Драматизация за Петко Славейков (р.1827) (виден български поет) (вероятно за 160 години от рождението му) с откъси от негови произведения, размисли и умозаключения. В главната роля на разказвача е Иван Джамбазов (като Петко Славейков). Може би прилича като сюжет на ТТДЮ "Приказки от един живот" (1977) (за 170 години от рождението на детския писател Ханс Кристиан Андерсен, р.1805).;

2. За "Дребосъчето" може да е на Олга Кръстева... но не знам кой е режисьора.;

3. Режисьора на плочата на Балкантон на "Джуджето Дългоноско" е Мария Балканска-Пиронкова, режисьор, съпруга на големия композитор в киното Симеон Пиронков. Ако плочата има информация, че е излязла 1973 г, значи е по повод 170 години от рождението на Вилхелм Хауф (р.1802). Вероятно година по-късно, чула вече плочата и прекрасната драматизация по Хауф с режисьор Иван Андонов, Теофана Преславска прави предложение да се направи телевизионна драматизация за децата по Хауф по повод юбилей от рождението му. Разрешение за снимки получава на 22 октомври 1974 г. и докато сформира екипа, вероятно самата продукция е била готова някъде май-юни 1975 г, а е излъчена на 4 октомври 1975 г. Предполагам, че заради блестящата игра на Леда Тасева като страшната баба магьосница в плочата, може и тя да е била и бабата в тв постановката 2г по-късно. Тя би могла да изиграе доста страшна по външен вид и чрез глас, ужасяваща бабка с крив нос; 

4. Името Якоб май не е ползвано в българския вариант, защото Вилм е името в плочата, а вероятно и в тв драматизацията 2г по-късно. Сценарист е Олга Кръстева на плочата, а вероятно и на тв постановката... но може и да е Виолета Илиева, както е тя като сценарист на "Студеното сърце" (1976)

На сайта gramofonche.chitanka.info годината на запис е посочена като 1973, на сайта http://balkanton.su - 1975г.

За мен интересът е и в това, че излъчването в СССР, което видях с очите си през 1979г., не беше посочено в програмата. Тогава бях много изненадан от това.
През 1981г. и 1985г. по Централната телевизия на СССР беше показан филм от ГДР 1978г. Гледах го през 1985г., но впечатлението от продукцията на БНТ беше много по-силно.

Ето двете различни обложки. Предполагам, че червената е от 1973 г, а втората на Иван Андонов от 1975 г.

1973 г. - художник неизвестен 

1975 г. - художник Иван Андонов

Джуджето Дългоноско...Имам спомен, че съм чела за тази баница ''Сюзерена'' и билките „гали стомахче“ и „кихни сладко“...''Кихни сладко'', която цъфти само при пълнолуние под кестени...Мислела съм си, че това е някаква баница от приказките, но сега проверих - та тя наистина съществува като рецепта! Благодаря, че ме върнахте в детството!  

Открих още една година на излизане на плочата - 1976 г. из сайта Дискогс. Ето и приложените там обложки:

Знам още за радиодраматизацията "Джуджето с големия нос", но не знам годината. В списъка фигурира името на Лео Конфорти, значи не по-късно от 1970 г.

https://gramofonche.chitanka.info/prikazki/dzhudzheto.dylgonosko--v.hauf--radio
/

Снимка на ТТ "Белият щъркел" (1975) по Андерсен с реж.Йордан Джумалиев.

Добавям и снимки от "Златното момче" (1974) (реж.Нушка Григорова) и "Куклената фея" (1974)

Благодаря ти, boysta3

Някой да има идея къде може да са останали снимки или кадри от "Джуджето Дългоноско" освен в архива на БНТ? Ако знаете, пишете.