Питате ли се защо е тази носталгия по детството? Защо си спомняме с умиление за ваканциите на село? За селският хляб, за домашното квасено мляко, за ароматните плодове и зеленчуци, откъснати токущо от градината? Защо тъгуваме за детските филмчета и драматизации, които можехме да гледаме 1-2 пъти в седмицата? Дори ни е някак мило за онази гадост Гранофурин /от който ми се повръщаше,когато ми мажеха гърлото/. Защо ни се иска да има машина на времето, която да ни върне пак там в 80-те на мин. век /колко страшно звучи-мин.век/...

Ето какво снимах при последното си посещение в баба :)

Съкровищата от детството често са скътани или просто захвърлени на село. А някои просто си стоят там. Например жълтата стена със зелени цветя...или лиани, не знам, таблата на леглото с езерния пейзаж, възглавницата. Иначе съм сложила и първите, а и последните си ски, "микрофона" от магнетофона и другото го забравих...Така както забравяме различни бивши наши неща и после, когато ги намерим, споменът за тях ни удря като мълния.

Днес ходих в една стара къща с новият и собственник, имаше доста интересни находки и дори не успях да снимам всички защото ми беше леко неудобно. Имаше също и около 30-40 броя на сп. ДЪГА отлично запазени, множество книги и т.н. Това което успях да снимам въпреки, че ме гледаха леко странно го споделям с вас. Яд ме е, че пропуснах един много интересен флакон със спрей против слънчеви изгаряния, българско производство и беше почти пълен. Марката няма да си спомня.

За сметка на това открих ЛОЗИНА ЮГ това е нещото което не вярвах, че ще видя на живо някога отново! Също и капките за нос "РИНОФУРАЦИН" 🙄

Днес намерих този самолет polgal, сглобява се в седем различни варианта от едни и същи части. Мисля, че имахме два комплекта, другият явно се е изгубил.

С приятен аромат на малини и банани. :em_12:

Издирвам детско стихотворение за Васил Левски. Вероятно е било в читанките между 1938-1944 г. Може би някой го е чувал от баба, дядо или родители? Мой приятел го помни от баща си, който е бил ученик някъде през тези години.

Знаеш ли езика на гората, мое мъничко дете?

Ами тези знаци по гората, знаеш ли чии са те?

Левски минал някога от тука, пил от извора вода,

Името си издълбал на бука и запял за свобода.

Екнали долове и дъбрави, Левски искал всичка да направи

Волни като песента.

Ти дете го знаеш от портрета, и от образа любим,

как отивал вечер в комитета и изчезвал като дим.

...........

Как посред люта зима поп Кръстьо го предал,

Ти дете като пораснеш, като Левски ти бъди!