О! Какви прекрасни неща! Лозина! Имаше и една синя, доколкото си спомням. Много истинско нещо, само гроздов сок, карамел, захар и газирана вода. Жалко, че изчезна. А и швепса (60 ст. литъра) и сливовата (за 1 лв. и 47 ст. - явно бутилката е малко по-стара)... Пак бяха истински. А като видях капачката на "Светло пиво" за прословутите 32 стотинки и се сетих как в края на 80-те години чаках на "пункта" (вехта постройка, с метален тезгях, с дебел небръснат продавач със синя престилка, с метални каси, които се влачеха с дълга, пак метална, кука) да го докарат, та човек да си купи 3-4 топли бири (студена не се продаваше никъде, само в заведения, а и там не беше сигурно) та да си ги отнесе вкъщи, да ги сложи в хладилника или под тънка струйка вода на чешмата, че да си ги пийне с кеф. Ама това не са баш детски спомени, май.

😉

П. П.

Сега забелязах, че срокът на годност на Лозината и швепса е бил само 20 дни. Никакви изкуствени консерванти сиреч. Ами да, то и нищо не можеше да престои повече, все пак количествата се изчерпваха бързо и се караха нови. Благодаря за снимките и публикацията, наистина не вярвах, че ще видя "Лозина" пак.

Ееее чудесно.....че какво има толкова, че да гледат подозрително. Казваш им, че се интересуваш от списанията и другите наща защото ти навяват спомени и ако не им трябват си ги взимаш.

Бях забравила за тази Лозина. Тя се появи малко по-късно, май след 86-та. Може пък и да бъркам. Купували сме я, но сякаш моят фаворит за вечни времена си остана швепсът. 😄

А капачката от бира отключи у мен спомени за слънчево, топло и безгрижно лято с дъх на море и кюфтета на скара, с гарнитура от варен бял фасул. 🌞

Иначе на тавана има складирани буквално един камион стъклени бутилки от питиета за големи.Има от по-старо време, има и от по-ново. Част от тях съм снимала. Въпрос на време е да ви ги покажа. :)

Радвам се, че ви радвам. 😄

Лозина вярно, че имаше и синя ама как се казваше тя не помня. Ракията от 1.47лв. е само 300мл. което не е никак евтино.

РИНОФУРАЦИН...ОБИЧАЙНОТО ПОСЛЕДСТВИЕ ОТ ДИВИ ПЪРЗАЛКИ И МАЧОВЕ ПРИ МИНУСОВИ ТЕМПЕРАТУРИ...

А, така може. Скоро си купих сръбска плодова ракия (за разлика от нас те не са си развалили производството с разни спиртове и есенции, май си правят ракиите в старите държавни заводи - техните "Винпроми"), пишеше, че е правена от вишни, круши, сливи, и съдейки по вкуса тъй си беше, изстудих я, налях си я във висока чаша със столче, отпих, и... в устата ми нахлу вкусът на "Балкантурист"! Пренесох се веднага в края на 80-те години (по-рано не пиех), когато гроздовата, сливовата, плодовата, се правеха по БДС, в някой тогавашен ресторант или даже по-скоро крайморско капанче, като в "Оркестър без име", на маса застлана с бяла, недобре изпрана покривка с петна тук-там, пред мен все едно имаше икономично сипана салатка, от ония с краставиците нарязани с корите, но посипана с едновремешното сирене, а в ръката си стисках алуминиева вилица. На масата имаше метален пепелник от алпака и цилиндрични чаши със синята емблема на "Балкантурист". Вкусовете са велико нещо, отварят спомените веднага и служат за машина на времето. Ама и това пак не са много детски работи.

А помните ли този сок?

Гериии, този ябълков сок - мило и драго давам за една бутилчица.Обожавах го! Още помня как търчах с празните бутилки в мрежата до магазина и обратно с пълните. Ама много бързо свършваха.

Понеже мама работеше в складовете на "Булгарплод" (май се повтарям вече многократно ) , а тези сокчета от там се разпределяха по магазините, както и всички нектари,та почти редовно ни купуваше от фирмения магазин към базата. Имаше и едни други за разреждане, които не ми харесваха. Но този, охладен си беше направо страхотен. 😉

Този е от малко по-ново време, според сроковете за годност на етикетаот 1988г. до към 1991г. Цената е 0.23 лв.

Еха-аа, спомени!!! Пунктовете за приемане на бутилки бяха голяма работа! Колко пъти, съм мъкнал торби с празни бутилки като показаните, а после паричките оставаха за мен - колкото толкова . А соковете на "Булгарплод"/като стана въпрос и за тях/, съм ги пил и в далечен ...Улан-Батор/столицата на Монголия, - бях на ескурзия там едно лято с майка ми и сестра ми/! Страхотни бяха и те, и безалкохолните/бях малък за алкохол!/ като "Алтай"-я и "Лозина"-та,"Швепс"-а и т.н.... Добре , че са снимките и филмите, да си ги припомним отново !

Иха, какви находки! Браво!

Чудесни находки, Ице! 👏

Лозината и аз я помня. Като че ли не беше много популярна в моя град . За един от рождените ми дни нашите, незнайно от къде бяха намерили пепси. Беше велико да празнуваш домашен рожден ден с такава луксозна напитка! Но тя естествео, беше в ограничени количества, и когато свърши - всички минахме на нежеланата преди това лозина. Оказа се чудесна. 😄

Спомням си, че когато ме пращаха за бира, баща ми или дядо ме инструктираха да обръщам всяко едно шише с дъното нагоре и срещу светлината да оглеждам дали не плуват някакви неща в него, на тези неща те казваха '.. гледай да не плуват парцали в шишетата " 🙂
Интересно ми е дали само Бирена Фабрика" Балкан"- Велико Търново пускаше бира с такива екстри или е имало подобни и в другите райони на татковината ни? Или това беше предвестника на ' живата бира'?

Бирата тогава имаше трайност 3 дни а не като сега 2г. и естественно беше жива, та оттам са и парцалите. Сега всичко е спирти и консерванти и да искате парцали - няма.