|
Мъничка история - от една моя добра позната. Туй, всъщност не е "белиада", а по-скоро мил спомен.. Но много ми хареса и впечатли. Тъй. Нашата главна героиня е на 10 години. Зима, студ, февруари. Майката, таткото, тя и по-голямата и сестра. На детото и хрумва, че иска да прави снежен човек (снежен "кломка" в оригиналния разказ, което не го разбрах какво значи, но и разказвачката също не знаеш какво е).
Историята се разиграва около 8-9-ет часа, в едно наше село. А значи е тъмно, уау, страшно още не е, като сега. Мамата и таткото се опитват да обяснят на мъничето, че не може днес - утре ще го направят, нейният снежн човек (явно и те не схващат що е то "снежен кломка"). Но, не! Нашето момиченце е непоколебимо. Тръгва да прави снежения "кломка"! Сестра и се разхихиква: "Оставете я да иде до вратата!". Момиченцето стига "там", Отваря вратата, прави няколко крачки, но като не успява да преодолее натрупания сняг, казва спокойно: "Ще правя снежен кломка напролет". След което спокойно се се връща назад. Децата са изумителни същества :)!
П.П. С по-малката сестра (тоест героинята на този разказ) се опитахме да достигнем до същността на думата "кломка", но не успяхме. Така също, тя не помни достатъчно ясно този епизод от детството си. Има ли значение? Важното е, че е хубав...
|