"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Някога времето не бързаше. Като дете се уговаряхме с приятелчетата да се срешнем в „n“ часа, но това „n“, по подразбиране обхващаше най-малко 15-30 мин. „Хайде да се видим след училище, в 3 означаваше от 2,50 до 3,30, примерно. И никой и никога не се жалваше, не „цепеше басма“. Примерно, ако сте се разбрали за футбол и не са те дочакали - почват да са играят. Чудо пък голямо! Идваш, почваш и ти. Никой и нямаше да му дойде на ума да те пита: „Ти защо не се появи преди „n“ време“. Е, освен ако те заняма за ден-два... :)
След повече от десетилетие възобновявам тази рубрика... Всичко е благодарение на вдъхновението от страна на Поли Рангелова :). Скоро се чухме и тя ми предложи (след като беше направила сравнително успешна ИИ-интерпретация на Земляне „Трава у дома“ по нашия текст с Донка Чолакова и Екатерина Матвеевна) да преведа на български „Куда уходит детство?“ на Ала Пугачева. Ето какво се получи: (естествено, може да се пее, има малки проблеми в припева)
Къде отиваш, детство? В какви ли градове? И как да намерим средство до твойте брегове?
То тръгна си тъй тихо, дорде градът цял спи. Писмо не ще напише, не ще ти позвъни...
Джак Гардинър е млад съвременен музикант, който очевидно се вдъхновява от културата на 80-те.
За това говори не само неговата виртуозна музика, но и неоновите цветове (ярко зелено, ярко розово и т.н.) с които е облечен в този "алпийски" клип под връх Матерхорн. Трябва да спомена и друг надарен млад китарист на нашето време - Матео Манкузо - с който тук си партнира Джак.
Какви спомени от детството събужда във вас тази песен на Демис Русос?
За мен тя разлива усещането за едно далечно и сякаш вечно безметежно детство. Помня въртяха я по морето, а тогавашните лета, прекарани в почивната крайбрежна станция, пълна с деца и безкрайни приключения, бяха израз на една сякаш загубена безгрижност и безметежност, forever and ever, също както се пее в песента...
Един третокласник отива до София. Качва се от на автобус „Чавдар“, пътуващ от малко провинциално градче в столицата. Денят е събота. Той е събрал няколко лева за пътуването през седмицата - от това, което са му давали за закуски и обед мама и татко. Когато пристига на столичната гара „Север“, незнаещ, пита околните къде се намира „Пирогов“, тъй като е чул, че неговият дядо е там. Да, той изобщо не знае къде се намира неговият дядо, и изобщо не разбира такива неща като „болница“. Просто нещо е дочул от родителите си. Нашият третокласник, всъщност не харесва много дядо си, понеже веднъж му се е скарал, докато е бил „на село“. В малкото му мозъче това каране е е свързано със следното: докато веднъж нощес лежали, спали в леглата си (мъничкото ни човече при баба си), нещо се разтресло, всъщност това било земетресение, и дядото полусънен казал: "Стига рита, бе!"
Miniatur Wunderland в Хамбург е най-голямото изложение на влакчета-макети в света.
Със своите близо 1700 кв.м макети, разположени на 10 000 кв.м., изложението привлича малки и големи "деца" от цял свят. Ако сте едни от тях, може би не е лоша идея да го включиет в програмата си. Или да заведете децата/внуците някой ден. 🖖
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
