Да, вярно че така беше, Влади. Уговаряхме се след като си напишем домашните да играем футбол и това беше. Аз имах часовник, но го ползвах предимно да не закъснея за училище. Пък и ми пречеше, честно казано. Като играехме футбол или като беше по-топло постоянно ми изпотяваше ръката. Сега и аз като повечето гледам времето от телефона. Още повече, че него никога не трябва да го навиваш или сверяваш, защото винаги "цепи секундата". 

А времето... то е философски въпрос. Има два вида време - физическо, което може да се измери с часовници и психологическо, което е мноооого разтегливо. Първото винаги е едно и също, а второто е от 0 до + безкрайност. Ако те сложат на кладата, една минута ще ти се стори като 1000 години. И обратно - о, миг поспри, ти си тъй прекрасен. Имал съм щастието да видя как времето спира. Така че всичко е възможно. 😙  

Ах да, щях да забравя. За съвремието ми е думата. Та на много хора времето не им стига, защото са натоварени като камили. Това да свърша, онова да свърша, имам много работа, децата на училище, да се обадя на куриера за пратката, да заредя климатика с фреон, ех това задръстване, в 9 часа трябваше да съм в конференция... И после, времето не стига. Ами не стига я, как ще стига. Впрегнал си се в каруцата с 1 тон джунджурии, пък било тежко. Намали си претенциите, очакванията и задачите и ще почне да стига. 😙