Стоя на тротоара пред нашата къща и гледам разкривените от времето и корените на дерветата плочки, вече остарелите рози покрай тях приличат на шипкови храсти. Само една розичка се опитва да напомни за миналия разкош на посестримите си.

По шосето профучават коли и тирове, които с трясъка си карат стъклата на къщите да стенат. Лятото е в разгара си, отсреща паркът зеленее, малката бара лениво си тече, както преди, но някак е пусто, няма деца...!

И както се опитвам да пооформя тези избуяли храсталаци, които с нищо вече не напомнят за спретнатата розова леха сред изтръстения тротоар и белосаните бордюри, ги виждам...

Две деца, момче и момиче, приближават по отсрещната страна откъм главния път. Момчето държи в изпънатата си напред ръка няколко стръка петунии и гордо крачи напред, а момиченцето припка след него в опит да го настигне. Питам се как така сами вървят по улицата, сякаш това не е най-естественото нещо за деца във ваканция. Пресичат от моята страна и без предисловие момчето ме пита:

- Може ли да ми откъснеш тази розичка?

- На теб за какво ти е? - отговарям му с въпрос.

- Ще я носи на приятелката си! - отговаря вместо него момичето.

Едва сега забелязвам,че лявото око на момченцето е доста насинено. Не питам защо и как и се навеждам да откъсна розата,тя и без това стои някак тъжно сама...

Сякаш никога не съм пипала рози, убодох се и инстинктивно, като децата, пъхнах пръст в уста :)))

- Видя ли, заради твоята Ема какичката се убоде! - скарва се момиченцето на братчето си.

Усмихвам се на думата "какичка" и това скъсява дистанцията между нас.

- Той вчера се би с едно циганче заради нея и той го удари с камък! Каза на мама,че го е ударил с ръка, но аз ще й кажа истината! -обяснява малката.

*********

Малкият Ромео ме следи с поглед, докато почиствам от останалите бодли вече откъснатата роза,сякаш не вярва,че ще му я дам.

Подавам му я, той я добава към "букетчето" си и с едно мерси се врътва и продължава напред. Момиченцето отново заприпква след него. Явно обаче букетът не изглежда подобаващо, защото децата продължават да се оглеждат за още някое цветенце по пътя си....

Проследявам ги с поглед ,докато се изгубят от очите ми:)))).

Това момченце ме остави усмихната и някак омагьосана, чак после съжалих, че не го снимах:))))

И сега се усмихвам:)))))!