9-ти август 1978г Мототехника София, на булевард Черни връх (днес там има огромен МОЛ). Тогава закупихме нашият бял Москвич 412, модел 2140. Отидох и аз дребосъка, закъде без мен. 😏 Помня с нас бяха и още и чичо Васил с жена си, те пък закупиха бежова Жигула 1200, ВАЗ 2101. И на 15-ти азгуст заминахме на море двете семейства с новите коли. Понеже нашите имаха неизползан отпуск, след морето в началото на септември бяхме и в Хисаря на балнеоложка почивка. (дн. наричана СПА) На Моско съм публикувал снимки в мои по стари статии.

Anakin,

Аз купуването на нашата първа кола не го помня, защото съм бил на 1 година, а втората вече бях юноша (или както казват сега, тинейджър 😏 ) и не смятам, че ще интересно за разказване. Още повече, че беше след 89-та година.

Чакаме и други „включвания“.

Баща ми чакаше 10 години за лада четворка. Помня, доколкото помня изобщо, че нейде към 1986 му дойде реда да я вземе. Беше изкарал книжка специално няколко години преди да му дойде реда!

😄

Аз също не я помня. Но съм я виждал на малки черно-бели снимки, докато аз съм бил в корема на майка ми.
Беше жигула бяла.
1980-81 г. се купува нова бяла жигула поради намачкването на първата, която също не помня.
А, 1986 г., се сменя отново жигулата, отново поради намачкването й (*господ се смили и в двата случая и запази пътниците живи и без осакатявания, а с известни контузии), но този път, се сменя само купето й, като се взе купето на онази лада, която купува руснакът, червената с двете малки готини фарчета отпред, а не двете големи кръгли очи на жигулата. Помня, че ми направи силно впечатление разликата на седалките, дръжките на вратите бяха с подлакътници на вратите, таблото отпред също бе по готино, както и скорометража, както и значително по-малкия и естетичен скоростен лост. Помня й цвета, вече бе бежаво-кремав, а не бял.
Татко си я миеше , когато отивахме на село, като си имаше една голяма четка,а в кофата слагаше веро с водата, за да се разпени хубаво. Имаше си ламаринени тасове, мисля никелирани (или нещо подобно, лъщящи). Нямахме особен тунинг, освен някакво полско (или друга държава) радио-касетофон , и 3-4 касети записани от приятели набаща ми, като по-късно се закупиха оригинални такива от Орфей - Бест на Елвис Пресли, албума на Челентано от 77ма (79та май), Модърн токинг албума 4ти и 5ти бяха страшна гъзария и юробийт звук, брат ми имаше сборна с Айрън мейдън и Хелоуин, както и албум на Сандра с една набила се в съзнанието ми песен Хай хай хай, хай... , и една гръцка с двама гърци на корицата с мандолина единия - много готини, а сборните бяха с диско сборно, както и Албано и Рики е повери.
Колата вършеше много работа , особено на село, като се ходеше на царевица, или бостан, или пък на лозето, което бе на баир и в есенните влажни дни се буташе по нанагорнищата или през някоя огромна локва. А отделно помня и бутането сутрин , когато акумулаторът не палеше и трябваш да се бута пред блока или където дойде, както и да въртя с манивелата докато татко пробва да запали.
Колата возеше на село по 6 човека, а дори и 7 деца сме се набутвали като сардели.
Ладата (въпреки че бе с двигател на жигула) бе като Нива и минаваше навсякъде... Ходили сме навсякъде с нея и на море и на балкан, на ски, когато имаше огромни снегонавявания и гумите с дълбоки грайфери драпаха навсякъде.
Благодаря Зико за хубавата тема. Хубаво руско филмче.
*Жалко, че за пореден път констатираме, какво ограбване има на българския народ и няма канал като този Носталгия, който да рови подобни документални филми, да плаща за тях, чрез абонамента на зрителите си и да вади от стелажите, тези загиващи съкровища , отразяващи живота на поне 3 поколения - родените 40-те, 60-те и 80те (тоест док.филми от 1960-1990 г.), които са в няколко студиа в България, неописани, а някои и забранени от авторите си да не се излъчват никога, чудно на какво основание, ма май закона им дава такова... то има ли някой работещ закон в България, работещ за обществото , а не за някое съсловие(група хора).

През лятото на 1983г наште си казаха стига с чакането за ЛАДА и на следващия ден аз и баща ми на електричката та право в мототехника софия,от година две бяха завишили бройката на произведеното в завод Балкан-Ловеч демек Москвич 2140Д,бащата обикаля няколко часа по канцелариите за да прехвърли от лада за москвич бордерото- капаро от 1500лв дадено години по рано,след две седмици края на август вкъщи в Перник получихме телеграма че може да си вземем въпросният москвич срещу общо 5700 БЪЛГАРСКИ лева,на самата покупка не ме водиха защото в колата дето тръгнаха за София нямаше място заради "експерти разбирачи"по автомобили висях пред нас на улицата и към обяд в далечината от главната улица към нашата пряка сви зелен москвич направо регистриран в мототехника (привилегия за перничани)с номер ПКВ 5390,

boysta, по телевизия „Туризъм“ в рубриката „Избрано от старите ленти“ има едни чудесни български научно-популярни филмчета от „онова време“. Явно са работили в посоката с архивите. В тези филмчета например може отново да се чуе топлият глас на бате Асен (Асен Кисимов) и... То най-добре да се види, но не знам как да ви ги покажа, освен да ви заръчам да гледате въпросната телезивия, ако я имате при вас. Писах им веднъж дали ги продават на DVD някъде, но ми отоговориха „не, не се издават на DVD“.

Зико,не се намери за последните 10-15г един нормален бизнесмен или една политическа клика да направят телевизия като НОСТАЛГИЯ и да се запазят и гледат от поколенията за напред тия филмчета,като гледам някои нов български филм които отразява 70те,80те години на миналия век и погледна регистрационните номера на колите участващи във филма ми става лошо и смешно за режисьора,имам номера от черните,бели държавни,жълти ама защо да търсят режисьорите по добре един драскач да нарисува няколко номера с долнопробно качество и готово, кои ще го забелижи

О първата лична кола на баща ми беше закупена през 1982г. Полски Фиат Р125. Мале какво нетърпение беше да дойде. Той звънна по телефона да каже, че е оксидно жълта на цвят /така пишеше в документите/ пък се оказа оранжева. Вътре километража вместо стрелка имаше нещо като червен живак.

1973 година. Бяло Жигули, купено без ред, защото баща ми инженерстваше в Куба, плащаха им в кубински пари, та такива като него имаха възможност от нещо като социалистически "Кореком" да си купят кола със соц валута - рубли, кубинско песо и пр., не знам подробностите. Май струваше хич немалката за тогава сума от 6200 лв., беше с червени пластмасови "временни" номера за известно време, преди да станат готови черните. Хубава кола беше, първо седеше на улицата и като не се караше за по-дълго време, биваше покривана с брезентовото чергило, онова с пробляскващите "котешки очи", после вече седя в гараж, и се запази дълго - продадохме я май чак през 1997 година, май за 400 лв. А, торбата от брезентовото чергило, пак брезентова, с дръжка, още ми седи в гардероба, има един спален чувал в нея - през 80-те години, вече като по-голям, ходех на "автостоп" с нея.

А, брезентовите покривала. 😉 Помним ги, как да не ги помним. Имаме нужда само от малко подсещане. 😄

С номера на съответното МПС

Мили другарчета, хрумна ми да ви разкажа още нещичко за нашия москвич. Ние много си го обичахме и той много вярно ни служеше. Затова и аз навсякъде си го защитавах. През 90-те години, при един случай, при който татко ме закара с колата до училище, един от съучениците ми, чието семейство беше от новозабогателите след промените, се опита да ме иронизира заради москвича. Тогава аз му казах, че в тези времена, в които се знае какъв тип хора имат лъскави коли, предпочитам да се движа с москвич, отколкото с някоя скъпа кола. И наистина си беше така!

Е, мога да спомена и смешки около москвето. Като се има предвид колко години ни служеше вярно, не е за учудване, че след 2000 година започна полечка да сдава багажа. Примерно един път, като пътувахме за морето, се наложи да включим парното. Доста топличко ни беше тогава. Ама нали на море сме тръгнали, няма да мръзнем, я! 😄 Друг път, отново на път за морето, по едно време на количката й стана нещо и започна да пъпли като мравка, та през втората половина от пътя си се влачехме зад един бавен камион. 🙂 А пък друг един път, татко и един негов колега се връщали отнякъде и колегата му, чичо Генчо, трябвало да изскочи в движение от колата. Точно тогава москвичът ни имаше проблема, че като спре, после може да не може да тръгне. Затова в локалното платно на Цариградско шосе, горе-долу където 280 се отбива, татко намалил скоростта и чичо Генчо изскокнал от колата. 😁 Жалко, че не съм била там, за да видя този забавен момент, въпреки че татко после много живописно ни го разказа. Но и трите случки са, както казах, след 2000 година. А коя западна кола би издържала толкова години! Никоя! Само москвичи, лади и други такива. 👏

И аз да кажа номера на нашия дванадесетак: АБ 9238

А що се отнася автомобилите ми Ford Escort CL, Nissan Almera GLХ и настоящия Opel Astra G, едва ли ще е интересно да разказвам.

Айви, много сполучлив модел - точно от Голф 2 - 1300см3, 60 к.с. и скоростния лост на пода, не на кормилната колона. С по широки и по красиви задни стопове. Точно такъв Вартбург (кооптакси)ме вози от Хаджи Димитър до летището в края на август 1990 на път за Москва.

papi, вие сте имали най гъзарския соц. автомобил, признавам го с благородна завист. Засенчваше дори Лада 1600 от клипчето. А някой помни ли наследника на този знаменит модел 125? Модела Fiat Analog от 1987г? Който на практика си беше Fiat Ritmo само че сглобен в Полша.

Петьо, точно толкова струваше дванадесетака. И нашият и този на Дени. Само че нашите бяха руски с 80 к.с, а ловешкия беше със 75 к.с.Тогава да си призная почти знаех наизуст цените на колите от СИВ които се продаваха в Мототехника в карая на 70-те и началото на 80те. Нищо че още ходех прав под масата когато купихме Моското 👶

Запорожец (ЗАЗ 968М) - 4000лв

Трабант 601 - 4500лв

Вартубург - 5000лв

Фиатче 126Р - 5000лв

Москвич 408 (2138) - 4800лв

Москвич 412 (2140) - 5700лв

Шкода 120L - 6000лв

Лада 1200 (ВАЗ 2101) - 6100лв

Лада 1200 Комби - 6400лв

Лада 1300 (ВАЗ 2102) - 6600лв

Лада 1500 (ВАЗ 2103) - 7500лв

Лада 1600 (ВАЗ 2106) - 8200лв (Още тогава боцман Слави Фотев каза че за Лада 1600 ще си трябват повече авоари 😏 )

Лада 1300S (ВАЗ 2105) - 8000 лв

Лада 1300 Комби (ВАЗ 2104) 8400лв

Лада 1500L (ВАЗ 2107) - 9000лв (поправете ме някъде ако съм сбъркал)

За Волга и Полонез нямам спомени, със сигурност са били над 10 000лв но тогава мноого малко хора ги купувха за лични. Все пак сравнете цените в онези врмена и днешнине на новите автомобили

Беше пролетта на 1973 година. Тогава съм била на 6 годинки. Татко и един негов приятел от село отидоха в Монтана/тогава Михайловград/ да купят кола. И докараха от там небесносин Москвич 412. Голяма радост беше. Като го докараха татко ни вози до съседното село Подгоре и обратно. Някъде около 5 - 6 хиляди лева беше по онова време. До преди 5 - 6 - тина години си беше жив, за здрав - не, щото татко не го караше и съответно всички маркучи и тям подобни му бяха изпогорели и трябваше да хвърля куп пари да го потяга. А и татко си беше на възраст вече и като не го беше карал дълго време като всеки възрастен човек беше поизгубил шофьорските рефлекси. Накрая отиде на вторични суровини и се приключи с колата от моето детство.Нооооооооооо... много снимки пазят спомена за москвича жив!

Браво, Зико, за доброто филмче! На мен ми се стори по-скоро като антиреклама на автомобила... или поне на съветския.

Нашата първа кола я купихме след промените и вече не бях дете, затова няма да ви разказвам за нея, но като гледах филмчето се сетих, как почти всяка събота и неделя на паркинга пред блока се оправяха коли - двигатели се форсираха, спирачки се пробваха. Спомням си черните мазни петна и локви от смяната на масла, захвърлените на тревата стари маслени и въздушни филтри, свещи, парцали и какво ли още не.