Похвално е, че си полагал всички усилия на поддържаш жив този сайт.

Според мен през последните години вече няма голям смисъл от неговото съществуване. Колкото и да ми е мъчно, не е това, което беше преди 10-15 години. Всичко, което си спомняхме и споделяхме, вече е споделено. Статиите са обикновено линкове с музика. И повечето нямат почти никакви коментари. Социалните медии освен това убиха такъв тип портали.

Би могъл да продължи да съшествува под някаква форма във фейсбук. Макар че там се изпростява, всеки започна да има по-малко задръжки и да приказва каквото му дойде и не се получава твърде тази дружелюбна сантиментална атмосфера на взаимно уважение, каквато тук винаги е имало.

Влади, сигурно в този забързан свят не ти е лесно да поддържаш подобен сайт с идеална цел. Аз примерно с две ръце гласувам сайта "Нашето детство" да продължи да съществува. С удоволствие също бих отделил някоя и друга паричка в подкрепа на идеята. А призовавам другарчетата да са по-активни. Поздрави!

Всяко нещо има начало и край, само салама има два края, нали така беше? ☺️ 

Нямам нищо против, щом се налага, да се архивира сайта. Още повече, че се задват трудни времена и може би няма да ни е до него. От друга страна пък нашето поколение навлезна във възрастта да бъдем баби и дядовци, което предполага че покрай внуците спомените за детството отново ще нахлуят и ще станат актуални. Спомням си как моят дядо изживя второ детство покрай нас, неговите внуци. Показваше ни игри, които са играли като малки, разказваше истории от детството си и т.н. Може би и на нашите внуци ще им е интересно да научат за "нашето" детство, а затова сайта е незаменим помощник.

Влади, колко струва годишния хостинг на сайта и кога трябва да се плати? Няма нужда да тежи на твоите плещи. Една дарителска кампания мисля лесно ще покрие разходите. 

- За съжаление не може! И не става въпрос само за „атмосферата“ (която несъмненно е изключетелно важна), а също и за начина на подаване на информацията - соц. мрежите по принцип са поток от свръхинтензивни, бързо забравящи се и в последствие почти неоткриваеми текстове (снимки, „трендове“, новини). Бързо, кратко, „сензационно“ (дори, последното да не го осъзнават създателите му), „новинарско“. НД се е изгради (не съм залагал първоначално подобни неща) на абсолютно противоположни принципи, напр. бавно, анти-„новинарско“, „вече познато“. Първите опити с Фейсбук, може да се изненадаш, са още от 2010-та. Да, съществуват няколко групи, посветени на миналото, напр. Нашето Детство (11 хил. последователи), Нашето детство (10 хил. последователи), Нашето детство през 90-те (348 последователи) и прочее. Повечето от тях са наистина „вторични“ спрямо НД (имам предвид ползване на „ресурси“), но както се вижда и те са просто трупане на постове без комуникация. Дори там е още по-отчетливо: в „основния“ Нашето детство (при 10 хил. хора, създаден 2015) (мисля, че всъщност това е възникнало като „клон“ на НД) - коментарите са малко, и основно несъществени - „ах, колко хубаво беше“, „харесва ми“, „супер“ и т.н. И не е причината в „материала“, който се поднася, а в платформата на която се прави и как хората реагирата на нея.

Подобни питанки съм отправял вече много пъти - и това не е някаква „заплаха“, че НД ще спре да съществува, но с всякоя година ми е все по-трудно да намирам смисъл от това да го поддържам он-лайн. В течение на вече 3 години с Яна Янчева (по нейна инициатива) подготвяме проект към БАН в Clada: Е-инфраструктура за българското езиково и културно наследство (https://clada-bg.eu/), което представлява именно „архивирането“ на НД (естествено, с определени изисквания и нормативи), ала изчезването му от мрежата (вече се е случвало) ще означава за обикновените потребители просто прекратяване на съществуването му. Именно между желанието ми да вярвам, че поне няколко хора (в началните 4-5 години бяхме не повече от 10) още им пука и е важно да го има и понякога тъгата (за безразличието), и безсилието ми да направя нещо още, поради умора (а е необходимо, като админ, все да дърпам напред...) пораждат тези въпроси.

В момента хоста и домейна (неочаквано) са го намалили с ок. 50-на € и е точно 225€ (естествено, това може да се промени - ако не се лъжа миналата година беше ок. 400 лв., при съвременните „трендове“, ако стане 400€, просто ще забравим за НД). След месец, ако се наложи ще обява набиране на средства за подпомагане.

Сайтът съдържа безценна, трупана 20 години (!), база данни. Снимки, книги - сканирани стари издания и други, учебници, картинки, спомени, спомени... Ненамираеми никъде другаде! Да не говорим за специалните проекти - Цонка, музикалните, спортните и други на бат Митко и пр. и пр. Никакви сураттефтери и други подобни извращения не могат да бъдат алтернатива на НД. Разликата е като между прясно замесена и опечена в пещ пита и сух, купен на някоя гара, завит в целофан сандвич РСВ (от ония едновремешните).

🥐

Напълно съгласен, ала трябва да се разбере, че хората, които са зад тези 20-ет години, при условие, че множество хора просто ги игнорират, се уморяват и отчайват.

Уффф, знаете ли колко тъжно ми стана. Все едно "Всичко е любов" върви в реално време и ние трябва да вземем решение като зрители дали Бени да направи аборт. 🥺
Ами аз не искам. Да, бе, знам че малко невъзможно изглежда продължението на Любовта, ама ми е мъчно.🥺🥺🥺.
...
И преди години моето положение в сайта бе главно на консуматор. Не знам много ли грозно звучи тази дума, за човек, който усеща че черпи с пълни шепи Любов?!
Ясно е че не може да се очаква активиране в сайта. Но той е едно прекрасно място, което е важно да остане. Заради паметта. Защото една от главните характеристики на днешното време е катализиране на забрава от страна на властта.
Не знаех, че годишната такса е толкова голяма.
Ще трябва да се помага.

Милене, това не е нито невъзможно, нито много трудно 🙂. Виждаш ли, цялата работа е в отделянето на няколко минути на ден (или поне на седмица) - нещо, което правиха повечето от хората, някога участвали в НД, и нещо което едвал ли не ежедневно правят/правите във Фейсбук. Всеки коментар е като „тригер“, запускащ още коментари и заинтересованост по някаква тема, статия, спомен. Изобщо, колкото и да не харесвам соц. мрежите, НД до голяма степен е нещо подобно (прото-соц. мрежа), но с привилегията да бъде специфична, авто-цензурирана, разбира се и носталгична, поради което се появява този ефект на спокойствие, псевдо-наивност и дори бих се изразил така - нежност и любвеобвилност. Да се върна на предишната теза: НД, дори след тези 20-ет години може да съществува, но само при условие, че няколкото останали тук хора проявяваме поне някаква активност (последно - браво на Цонка, например) - това би довело до „снежен комка“, която не би „възродило“ сайта, а създало би условия за интересност и желание да се участва в него. Без това да се осъществи, нашето място просто ще изтлее. И, ясно, че при цялата ми устойчивост и любов към това място, накрая ще се „сдухам съвсем“ и ще настъпи...

Кога трябва да се плати абонаментът за хостинга и за домейна? Може да се намери много по-евтина и по-добра алтернатива от Суперхостинг.бг, които отдавна не са това, което бяха. Мога да поразпитам. Бих подкрепила и финансово. А след около година, когато стана бодра пенсионерка, ще имам време и да съм активна в сайта. 😀

Иначе се присъединявам към това, което вече писаха и други хора. Този сайт има безценен архив и си заслужава да бъде запазен, дори ако активността в него намалява.

Сайтът изтича на 09.09 (просто така съвпадна - между подаването на заявката и регистрирането минаха няколко дни). Това не е оправдание някакво, просто хората придават абсурдна магичност на датите, търсейки под вола - октопод. (Мналата година получих 2 писма от отдавна непишещи хора тук... една от тях ме обяви за „комунист, копейка, путинист“ и... диктатор 😀). И това бе свързано именно с датата на регистрациата на сайта. Ох! Люде, люде!

Съгласен съм, че Суперхостинг вече малко прекаляват с парите (относно обслужването са и остават винаги на невероятно добро ниво. Вие не знаете, но поради това, че в основата си сайта е разработен на доста стара, първоначално безплатна система, наистина доразвивана, разширявана и поправяна, но в него има „дупки“, от които се възползвуват понякога (все по-рядко) разни лоши хора. Та, няколко пъти хората от „Суперхостинг“ са ми помагали в оправянето на „неразбориите“ и това, което съм „натворил“. Все пак ще помисля за поредното му „прехвърляне“ на по-евтин хост, ако се наложи... 

За съжаление - бяха, в минало време. Аз съм един от най-старите им клиенти и сега минавам при друг провайдър именно заради безобразната поддръжка напоследък. Сyпeрхoстинг беше купен от международна компания, която е съкратила броя на компетентните хора от отдела за поддръжка, а по телефона отговарят хора, които не просто не разбират от уеб, ами понякога се държат и като слабоумни. В последната година направиха доста гафове и с личните ми сайтове, и със служебните. Чашата на търпението преля, когато се обадих заради блокирала поща и човекът на телефона ми каза, че ще предаде на поддръжката да ми пише по мейл!

Хората, които са Ви помагали преди време, вероятно вече изобщо не са в Сyпeрхoстинг. Ако желаете, пишете ми лично, за да Ви разкажа повече неща.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Свят голям, хора всякакви. Но неадекватните стават все повече и са все по-гръмогласни. 😢

Аз изобщо нямаше да забележа каква е тази дата - питах само за да видя дали има достатъчно време да се помисли за алтернативи. Има цели два месеца и може да се измисли нещо.

Според Gemini има различни варианти. ИИ може да не ми е приятел от детството, защото тогава го е нямало, но си имаме с него приказката и много помага със съвети и проучвания. 😉