Нова година наближава и аз си откраднах мигове топлина,скрити в една кутийка. Отворих я и душата ми щом усети топлината, разпери криле и полетя към родната ми къща...

Колко е топло и уютно! Елхичката ухае и цяла блести окичена с красиви стъклени играчки. Свещичките горят... Дядо Мраз е оставил подаръците на площадката, а аз пак не успявам да го зърна. Вълшебен старец! А всъщност вълшебството е започнало преди аз да се родя...

Първа до него се е докоснала сестра ми. Рожденият й ден е на 5 януари и винаги е пранувала заедно с елхичката.

Пълна къща – най-голямото богатство! Всички са тук!

Мама и татко...

Леля...

 Кръстниците...

Баба също е тук... /в момента не откривам снимката.../ А дядо беше финансов ревизор към БНБ и често беше на път из страната да ревизира. Идваше си за по една седмица и после го нямаше по цял месец. Така е било, така беше и от моите първи съзнателни спомени. Нямам снимки с елхичка и дядо Мраз. Има ли друг като мен...? Това, което не е запечатано на снимка, е в душата. В нея се е запазил ярко един подарък от дядо Мраз. Колко бях щастлива, когато зърнах онова бяло котлонче с червени копчета!

Куклите ми хапваха най-вкусните гозби. 😄 Разбира се получавахме и книжки. Тази всеизвестна на всички книжка е от кръстниците за сестра ми, а аз съм успяла да напиша имената си отпред...

 Ето я на портата и лъчезарната приятелка на баба и наша съседка - леля Недка!

 И грамофонни плочи...

Ето ме в моето училище... Класната стая е украсена със снежинки и гирлянди, а на дъската е написано старателно...

Дядо Мраз изпрати вест да не се изпитва днес,

ако се изпитва днес  да се пише само шест,

а Снежанка наблюдава дали заповедта се изпълнява.

На кой ли му се учи, когато идва Нова година...? Сега ще изтеглим листчета с имена, за да разберем кой на кого ще подарява подарък. Това се случва някорко години. Едната година се падна Айшенцето.

 На следващата... хоп и се пада класната! И ето я пристига с един дядо Мраз, същия като този на нашето другарче 'ive

 Дълго време стоеше на почетно място до нашата елхичка. По-късно отиде да радва моите племенничета.

 А при последното теглене се падна Цецето...

А сега политаме към гарата. Качваме се на влака за Плевен. Там живее чичо, първи братовчед на татко, но са израстнали заедно и се имат като братя. Ще посрещнем с тях Новата година. Вълнение, усмивки и разбира се подаръци! Ето го и моят подарък... Надписана от братовчедка ми книга и... онзи лъскав, метален, четирицветен химикал! Голяма радост! Нямам търпение да отида с него на училище!

Накрая се пренасяме в чекмеджето на баба, където откриваме няколко картички... Изваждам една, на която половинката и липсва, а аз явно съм се пробвала да си пиша името върху нея /калпазанка/...

 А тази е от русначето на мама от 60-те...

 А от мазето добавяме една кръстачка...

Накрая от топлината в кутийката ще украся елхичка. Мой помощник, който заема почетното място на дядо Мраз, е един съкровищник от детския лес...

И ето какво се получи...

Светли празници! Бъдете здрави и благословени! До скоро!