Здравей и добре дошъл, JohnyRico!
Така започваше спортно предаване, не мога да си спомня конкретно име, нещо "стадион" ми се върти...

В коментар 51 на тази статия k.iliev пише:
"Donna Summer - I feel love
Това беше интро или на спорти новини, или на някаква спортна рубрика - спомням си някакъв стадион, който се показваше на екрана"
Може би споменът за стадион идва от логото на предаването, сякаш помня букви, изглеждащи като лекоатлетическа писта, с очертанията на коридорите. С-то особено ми се натрапва в спомена.

В моята кутийка има почти всичко. Същински Демби от "Таралежите се раждат без бодли", дето спасява от изхвърляне закуската на Красимирчо с репликите: "Стой! Кво прайш бе!?! Знайш колко хора гладуват по света!". Затова ми е много по-лесно да изброя какво няма в кутийката ми:
На първо място няма от пресните плодови млекца в найлонови пликчета. Ейиии, голяма гадост! "Лякс!" биха рекли днешните. Но, късайки със зъби ъгълчето на найлона, съм ги пробвала многократно, млекцата, за да остана твърдо на позицията си, че не ги ща в кутийката си :D
После идват кремките и петрушките. Обичах аромата и вида им, но иначе... тц! Кифла без нищо - марш навън от кутията!!! Сетне разните там наполеони и сълзици със сладко-солени вкусове. Отношението си към тях също съм затвърдила след неизвестен брой опити. Дъвчащи бонбони, бонбони лакта, бонбони фуре и снежанките трошизъбки... Яла съм ги, за да не обидя социалистическото производство на лакомства, но са категорично извън кутията. Извън остават и вафлените тръби, пълни с белтъчен крем, които ми купуваха вместо сладолед. Ъф!!! Отврат! И захарният памук остава отвън. И него обаче съм го затвърдила след доста опити :D Не се сещам друго към момента, но пък всичко извън кутията е ядено многократно, с познавателна цел, затова лееекичко ще го облегна на капака ѝ, за да бъде честно.
Благодаря за интересната статия, Sagittarius!

Я, какво съвпадение. Снощи, по долу-горе същото време, гледах клипа. Разглеждах епизоди от "Съседи" от 1987 година, където участват и двамата, и после си пуснах песента им. Много красиви! А песента е свеж полъх на младост и спомени за щуротии. Вълшебна!

Мили другарчета, само да знаете, че не съм се отказала от новелата, просто към момента ме занимават други неща и музата ми поизчезна :D Май без да искам съм се завърнала в бъдещето и хич не знам как е станало 🥰 

Я, този коментар съм пропуснала да го прочета.

Хаха, потърпевшият ме праща да си взема десет стотинки от купичката, в която държим монетките вкъщи. И вика: "Добре е, супер е, кво ми пука, нали не се виждам отзад." После отива в банята и се дооформя отстрани и отгоре, тайно! Тоест коригира мене, баш подстригвачката, фризьорка изтънчена. А на следващото подстригване вика: "Да не ме направиш кръгъл отгоре, като предишния път!". 
Как да ти кажа, все се заканвам да му тегля машинката отвсякъде, че да престане да ме ангажира, ноооо... десет стотинки са си десет стотинки, откъдето и да ги погледнеш.

Много често, като приключим някоя дейност, обявяваме:
"Хайде, близките му могат да идват."
Онзи ден я ползвах, след като ошмулих другарчето с машинката за подстригване. След такава акция задължително се използва и репликата от заглавието на статията, често в комбинация със: "За десет стотинки - толкова!" 😄 

Ааа, супер! Към гореспоменатите от другарчетата често използвани в ежедневието реплики добавям:

"Ники, ш'ти скъсам главата, гад мръсна!" - Антон Радичев в "Оркестър без име"
"Я ела сега да видим каква е тая мъжка работа" - бащата на Светлана в "С деца на море"
Всъщност от този филм и оркестъра всички реплики са в обращение вкъщи.
А най-често употребяваната реплика от сина ми (на 29) и до ден днешен, когато го попитам за нещо как е, как е минало, хареса ли ти, той ми отговаря с репликата на Юлия от "Войната на таралежите": "Няма трепет, няма праг, ходим си на училище и толкоз!"
Безценно богатство са старите български филми. Неповторимо и непостижимо към момента майсторство.

Здравей, Людмил! Най-отдолу на всяка статия има данни за нея и възможност да избереш срещу "Версия за отпечатване" - "Отпечатай". Ще изведе страничката като текст и после десен бутон върху текста или от менюто на браузъра избираш "Печат", или направо натискаш Ctrl+P, което те праща в диалоговия прозорец, където избираш формата, PDF примерно, и си го записваш на компютъра.

ПП: Извинявай, сигурно ги знаеш тия стъпки, но пък аз го пазя само като текст, съдържащ и символите за форматиране.

Впечатляваща колекция, Бат Митко, благодаря, че я споделяш с нас!

Разгледах и другите серии, изчетох коментарите. Джена обаче още не ти е отговорила май, както не отговори и на мене едно време на писмото ми. Изглежда, хич не ще да телепортира извън сценария и това си е :) 

Това са Ацтеките - "Aztec".
Ето още няколко игри: Ксоникс, Флипер, Сийфокс, Конго, Треска за злато, Танкове.

Слънчевата къща с плажа, зеленината, ябълката и крушата, отрупани с плодове... Свилееее... Така ми напълни душата с прекрасния разказ и снимките! Благодаря, благодаря! 🥰 

Хаха, наистина като котка.
Това ми напомни, че навремето, като не ми излезеше отговорът на задачата, винаги обвинявах учебника, че са сбъркали отговора. Честичко ми се случваше. Дълги години ми го припомняха близките ми, все едно пък на тях винаги са им излизали отговорите на всички задачи, във всички учебници на света. А тия, печатарите, бяха откровено небрежни в работата си, да си признаят! 😁 

Страхотна находка, Йогимакс, благодаря!
Много интересно, подобна сцена с изстрелване на ракета и омацване със сажди, в случая на заек-космонавт, има в първа серия на "Паднала от облаците" от 1978 година.

Много ти благодаря, Йогимакс, за прекрасната статия, която си ни поднесъл. Тръпката от допира с този любим сериал неизменно присъства в живота ми и не пропускам всяка година да си го изгледам от край до край. Често се разхождам виртуално из градчето и си мечтая да го посетя. Благодаря, че ми предостави тази възможност!
Честит юбилей!

Лелееее, милия мишок! 🥰 Благодаря, Свиле!!! Любима играчка от най-ранното ми детство. Хихихи, и ластичето, и макарката, и грапавото гръбче... Направо я усетих в ръката си. Сякаш моята не беше с такава глава, а телцето свършваше в муцунка, но може да съм забравила, а може по-стара версия да е била играчката. Забравила съм и халкичката отгоре, помня едро възелче, вероятно направено от баща ми след многократни усуквания и смяна на конеца. Разкош! Отново благодаря, издърпвам конеца докрай и я пускам към тебе. Опа! Пак се усука конецът в ластичето 🤗 

Моите двадесет стотинки си ги държах в джоба на престилката, при кърпичката, понякога в компанията на някое смачкано от притеснение листче с текст за тържество, люспи от семки и всякакви други мъхове и боклуци, събрани в ръбчето.

Малеее, какви неприятности трябва да си си навървил с мълчанието си 🤐 Голяма жертва! Ако не е била подписана бележката, би могъл да я покажеш, като кажеш, че е от тебе за собственичката на дрешката, възрастните щяха да се посмеят, а пък после с А. и девойката да се изясните кой кого и колко  🥰 

Аз благодаря, че има къде!

Благодаря за увлекателния, топъл и цветен разказ, did, разказ от онези, дето ти свиват стомаха на топка и отприщват болезнена носталгия, като едновременно с това носят радост и светлина при мисленото завръщане там, назад.
Непременно напиши втора част! 

Здравей, Валерия! Добре дошла в махалата!
Песничката можеш да чуеш тук, в статията. Възстанових аудио файловете и може да се чуят всички песни от "серията". За съжаление "Паскуалино" не е в оригинал, а в мое семпло изпълнение.