Помня го много добре.

А също и мача България - Южна Корея 

И вратаря О

Честито Пълнолетие , Наше детство! 

Бъди все така щастливо. и Вълшебно

А шортите за момчета ги помня. Харесваше ми материята им, ама не бяха за мен.

😀

Иве защо? Те се носеха и от момичета.  И не съм го казал, ама пак повтарям:

Бяха идеални и за ваканцията с джапаникте

😂

'Ми ходенето по греда?! 'Ми успоредката? При наличието на толкова уреди как не можах един да си харесам?!

И цвичките на босо? 

😉

Имах го, но струва ми се беше малко по различен от този на снимката. Беше по автентичен почти като от анимационното филмче. И да успях да си го купя и струваше цели 3,00 лв... Много пари за джобните ми стотинки, които спестих...

Една от любимите ми групи. Сега си спомих и за филма Бохемска рапсодия... гледах го няколко пъти. А в младежките години имах и запис на концерта им в Будапеща на кастка VHS. Велики.... 😀 

Прекрасна....

😀 😍 

Аз живеех в малък град близо до морето.

Кой град track123?

Аз пък бях курсант в академията в Москва и го научих няколко дни по късно в новиарскта емисия Время по ОРТ Останкино. - " Ну посмомтри друг болгарчик, что произходит на самом деле в твоя Родина. " ...Така ме посренаха моите руски състуденти. ....Добре че Берлинската стена падна, Студента война приключи (не че днес не запова наново) но тогава кой знае къде щях да служа като военен летец в състава на руските ВВС. Може би в Далечния изток - в най секретните бази в Петропавлоск Камчатский или в Южно Сахалинск....

Аз пък най обичах натуралния локум. Без ядки. И малко интерсни подробности: Розоберачката на кутията на най маовия локум - Обикновен. Розобер в края на май 1963г. 17 годишната бригадирка тогава - Цонка Димитрова. Ученичка в края на 10-ти клас. 

Хайде да продължи по дълго . Това си пожелавам!!!

На едно дете му кажи , да не прави нещо, пък ела виж,

Да когато скочих с парашута от 2000 м. Само че при подобен скок със забавено отваряне на парашута две години преди нашето военно обучение беше загинал един млад инструктор. Парашутите бяха два типа - куполен и тип крило. но понякога се случваше не толкова да не се отворят (а има и резервен) колкото да се стигне до оплитане на въжетата и.... също скока е фатален.  а ние 16 -17 годишни ентусиасти не обръщахме внимание на това. Тогава Хидросферата за нас беше до минискуса (или иначе казано морето ни беше до колене). Любопито да добавя имаше т/нар тестер - едно 75 килограмово чучело с човешки форми с което се тестваше изправността на парашутите. Ние на жаргон го бяхме кръстили Гунчо. И когато се оплетоха въжетата на един парашут, Гунчо се удари в земята и се разпадна.  После донесоха друго чучело - наследник на предишното и аз го кръстих.... Генчо Гунчев......

Помня ги много добре

И аз ги имах ... мисля че и двете. Момиченце и момченце...

Anakin, слагай статиите тук, вместо във Фейсбук.

Дадено Кити :) Много се радвам, че играта се е играла и по други места. 

Дааа, и наистина както казваш много се тичаше, Оставяхме джапанките, нахлузвахме гуменките и напред.... да презвемаме...

„Пифу“ беше готин, разбира се не колкото „Пиф“

В някои от броевете Pif които имах. имаше и комиксови епизоди именно с Пифоу.  За мен разбира се най интерсни бяха приключенията на Пиф и Еркюл (Херкулес). И истроиите за Апахите, Рахан и на първо място Доктор Джустис

Чудесен. И поздравления че го пазиш до днес, Влади! Моите оптически играчки бяха - театрален бинокъл, и и комплекта от ГДР - Astro cabinet, който включваше и далекоглед-телескоп. По късно през 90-те на връщане от академията в Русия си бях закупил на символична цена в рубли, военен бинокъл TENTO с координати върху обекттива. Пареметрите му бяха 1000 м ги доближава като на 67 м.

Кити, наистина имаш право! 😊

Благодаря ,Бойко, ще го гледам!

Паднала от облаците, Господин Тау, Арабела, Призраци под виенското колело.  Интерсно как във почти всички чешки и немски сериалчета (за разлика от нашите родни) имаше мистика, фантастика, намесваха се свръхестествени сили, ставаха чудеса и караха нас децата да мечатем за вълшебства.  - "Ех сега ако имах бомбето на Господин Тау, пръстена на Арабела или уменията на извънземното момиченце от планета Горун! ..." .. ха то имало и село със същото име по Северното ни Черноморие. 

Да, казваше се първия сезон - Господин Роси на почивка а следващия  мисля че беше Сънищата на господин Роси.

Кучето му се казваше Гастоне и наистина беше много по умно от него и му помагаше във всякакви комични ситуации