Браво, Бат Митко!

Абе този сайт защо така гадно ми изряза снимките, най-важните автографи не се виждат целите, снимките са изрязани от всички краища....

☹️

Бат Митко, I can top that! При това със срещи на живо, без първата група!

Тук Скорпионите бяха с Джеймс, лека му пръст. Той беше най-добрият им барабанист, но алкохола и расизма му го погубиха. С мен беше много любезен и ми беше най-спокойно да си говоря с него. Скорпионите ги срещах на живо три пъти, и съм ги гледал 26. Последните две години пропускам обаче, че имам проблеми с ушите.

Ето с това перце Стив Морз изсвири през 1998 в Зимният Дворец, на концерта на Пърпъл, първа вечер "Highway Star" и "Smoke on the Water":

И ето въпроса за един милион - чий е този автограф и това перце?

Жокер - той мрази хората и едва ли е дал повече от 1000 автографа за последните 60 години!

Е, това е ясно, бозата GH3 е нещо, от което ние, феновете на Куийн нямахме нужда, но Браян и Роджър имаха. Те бяха много агресивни в средата и края на 90-те да популяризират групата в САЩ и почнаха да издават какви ли не сборни неща. Повече вече издадени до края на 1989. Според мен приказката на Куийн свършва с Made in Heaven от 1995. Типичният Монтрьо албум с последните неща на умиращата легенда плюс два добре изпипани рок версии на силните му самостоятелни парчета от 1985, защото без тях албумът щеше да е провал. Освен това Браян каза преди трибут концерта на Уембли, че ще излезе последен албум на Куийн с Фреди. Знахме го още от април 1992, но много го забавиха заради психологичните проблеми на Джон. Той единствен осъзна, че Куийн без Фреди няма. Не се разсърдих и на първата боза Queen Rocks от 1997, защото ми се стори интересна заради втърдяването на някои не толкова известни парчета, както и класическите им хард рок такива. Но си купих диска, един от първите ми (и пак си повярвах, че е "оригинален, с права") заради No-One but You (Only the Good Die Young). Бях я чул по радиото и познах на Браян гласа. И чаках да се появи по пловдивските музикални (пиратски) магазини. За мен това е последната песен на групата, защото е последната, в която са тримата останали, за последен път Джон свири там. След две години пак я плеснаха в подборката GH 3, която нищо ново не ми докара като емоция, само разходи. Всичко останало след това просто не трябваше да го слагат под марката Queen - говоря за събирането им с Пол Роджърс и последвалия албум, турнето, концертния албум, а след това и тоталната излагация с Адам, която продължи доста време, май още продължава. Да си се кръстят Браян, Роджър и Пол/Адам, щеше да е приемливо.

Тук е редно да кажа, че легенда като Пол пасна идеално на двамата, и направиха страхотни неща заедно, а концертите им бяха наистина симбиоза, красота. Пол не се опитваше да прилича на Фреди, и правеше класики като The Show Мust Go On приказни, с негов почерк. Затова и си взех тяхния концертен Return of the Champions, и съм го слушал поне 4-5 пъти, което говори доста. Имах нездравото любопитство да посетя в Цюрих на Халенщадион с жената през 2014 "Куийн с Адам Ламбърт" и ме заболя главата още на първото парче. Това момченце си мисли, че е на прослушване, пищеше някакви високи и силно неконтролирани тонове през цялото време. Най-хубавите моменти бяха, когато Браян и Роджър пяха, съответно Love of my life и A kind of Magic/These are the Days... A също така и когато пуснаха Фреди на запис. И си тръгнахме преди края на концерта. Ако някой ми беше казал преди време, че ще си тръгна преди края на концерт с Браян Мей и Роджър Тейлър, нямаше да му повярвам.

Продължавам, защото вече има и други коментари и този ще ми се брои като "нов". Greatest Hits II беше много по-харесвания сборен, защото беше с по-нови неща и саундът на 80-те. Излиза през 1991, седмица след смъртта на Фред, а не през 1992, както ти са го напечатали на листчето. Харесваше ми митичната обложка, която беше черна с класическия дизайн на Фреди от 70-те – животните спрямо зодиите на членовете на групата. Яд ме е, че не си я купих от Унисон тогава, те копираха всичко 1 към 1 с оригиналните касети. Откъде да знаем, че и те били пирати и нищо не са давали на музикантите. Добре се бяха ояли 5-6 години, докато не влезе в сила закона за авторските права. Но си беше велико време, времето на Унисон и магазините им. От пиле мляко имаше! Все пак, най-продаванията албум на Куийн си остава GH I. Той е сглобен насила, против желанието на бандата през 1981 от EMI, защото имат пауза между 1980 и 1982. Даже не се и стараят много за обложка и правят групова снимка за двойната плоча, на която Фреди е за първи път с мустак. Издадена е и от Балкантон същата година, и почти всяко семейство с познания в областа на рок музиката я имаше във фонотеката си. Обаче съм сигурен, че нашите по време на соца нито лев не са дали за авторски права, защото и Балкантон си беше пиратски, макар и официализиран от режима. Те на българските музиканти не са давали пари от продажби на плочите, какво остава за световните звезди. В тази връзка – Ал Бано  и  Ромина осъждат България през 1985, че са издали на плоча концерта им от София през 1984 (и тази плоча имам), та тогава нашите тарикати може би добре са се ръснали с държавни пари да плащат.

Някой ден ще ти пиша повече за клиповете им, ако имаш желание. Но те са много дълга история, а аз за съжаление имам много паразитна информация в главата си за Куийн, и не само. Не мога просто така да я изтрия, а бих искал да я заместя с полезни знания, а не интересни клюкини и факти около живота на известните.

Леле.... как го мразя понякога да се сбъгва така този сайт....

Написах ти един роман и ми заби сайта и не го прати....

Ако имам още желание и мотивация утре, ще се опитам да ти напиша по спомени, каквото днес бях подготвил, ама 30 минути загубени ей така... Много ме е яд!

И никаква лама не е имала в студиото на Майкъл, не вярвай на всичко, което четеш. И пак препоръчвам, не гледайте гаврата филм Бохемска Рапсодия. Освен, че е евтино направен, е ужасен откъм фактология и истина. Реално почти няма такава от началото до края на "лентата".

Написах отново, но коментарът ми се води много дълъг. Вероятно заради това се скапа и поста ми. Ще пиша на части.

Ти през цялото време си имала в предвид двата официални сборни албума на Куийн - Greatest Hits I и Greatest Hits II. Естествено, имаш пиратски касетки, или поне едната, а другата много ми прилича на презаписа и обложка, правена на пишеща машина (и с правописни грешки). Обложката на GH I показва друго трико, с което е Фреди, а не това, което беше показала в предният пост. Това трико е от концертите в Рио през 1985, Rock in Rio. Фестивалът е огромен и всички големи рок и хеви са там – Мейдън, Уайтснейк, Скорпиънз, AC/DC, Ози, Род Стюърт, Йес и много много други големи. Куийн са хедлайнери първата вечер (преди тях са Мейдън и Снейк) и седмица по-късно на митичния стадион Маракана. Първата вече е посетена от 250000 души, но на вторият гиг се сбират под 100000, защото бойкотират Куийн заради изпълнението на I Want to Break Free. Фреди излиза както е на клипа и с огромни изкуствени бомби, които също си показва под блузката. Вече го е правил месец по-рано в Япония и е прието радушно. Не е очаквал, че така ще се приеме в Бразилия, след като тази страна е добре позната със свободните си нрави и сексуална освободеност – не е само фестивала. Травестити и транссексуални има в тази страна много повече откъде и да е друго място по света. Но нещо му се ядосват и  бойкотират втората вечер. Фреди е с това трико, което е на обложката. Видеоконцертът е само един час и е сборен от двата гига, като естествено IWTBF изпълнението е от втората вечер, когато Фреди не си позволява повече експерименти. Между другото, нито песента, нито клипът имат нещо общо с хомосексуалността, а са пародия на една британска сапунена опера от това време. Песента е на Джон Дийкън, а идеята за клипа идва от Роджър.

Странно, не мога да добавя втори коментар, слива ми го с първият и го счита за много дълъг...

Скъпа Поля!
Честита нова година на теб и на всички пораснали тук деца! Нека смело да се изправяме срещу здравословните проблеми и да бъдем позитивни като теб! Аз също си патя с очи, уши и други работи, но се опитвам да се държа. И ще следвам съвета ти да прекарвам повече време с важните хора.

Пътуванията по света са наистина вълнуващи, но не винаги възможни. Благодарение на интернет можем все пак да посетим почти всяка точка интерактивно. Не е същото, но поне е безопасно.

Time е една от най-лиричните и мелодични самостоятелни песни на Фреди. Както ти казах, по-голям фен от мен няма по темата. Знам всичко за групата, особено за Фреди, знам за съжаление и много жълти неща, които дори не съм искал да знам. Писал съм си и с негови приятели, та от първа ръка знам доста интересни истории, които няма как да намериш в интернет. Та ако искаш, ще напиша някоя статия за Куийн и Фреди през моя поглед и спомени като дете и юноша. Относно темата за спин, личния му живот, приятелите, други лични интересни истории - няма да ги споделям тук, не е това мястото. Но разбира се, може винаги да ме питаш на лични съобщения.

А сега да те поправя - Time е написана от Дейв Кларк (голям легенда от 60-те заедно с Ленън и Джагър, създател на Dave Clark 5) през 1985-1986 за мюзикъла му Time. Фреди я записва през първата четвъртина на 1986, клипа е записан рано сутринта преди премиерата на 9 Април. Няма как Фреди да е знаел, че е серопозитивен в този момент. Той научава, че има развит вече СПИН през Април 1987, малко след като записва The Great Pretender. 1986 e една незабравима година за Куийн - магически албум, невероятен филм с тяхната музика, последното турне. Фреди си подарява и почивка в Япония през септември, общо взето дотогава наистина е бил щастлив и сигурен, че с него всичко е наред.

Още веднъж - благодаря за хубавите пожелания!

Бях в 5 клас някъде. Не искам да почвам тази тема, защото наистина мразя комунизма и съветския ботуш. Та по-добре, да не я захващам, че имах няколко много неприятни преживявания през соца, главно в училище, където ни "възпитаха" кое е добро и кое е зло. Направо си бях като дисидент в един два случая. Та за мен това беше един добър ден за българската демокрация! Помня, че в училище всички се смеехме и никой не изглеждаше тъжен.

А един съученик каза - съвсем скоро ще можем да си купуваме сами банани и шоколадови яйца!

Е.... излезе прав!

Почнах отгоре надолу да чета статиите и сега виждам, че точно дебютнмия и албум, който коментирах в другата статия е пуснат тук. За мен си остава най-добрият и, защото музикално е силен, не е и толкова комерсиален, въпреки, че поп денса вече си беше комерсиалната музика тогава.

Още една любима певица от детството. Албумът Ten on One беше голям хит. Помня и първата и самостоятелна плоча, която още стои някъде в България, в нея е Maria Magdalena, мисля, че от 1985. Преди това е била част от немско трио, а в Ютюб може да се видят техни клипове също. Когато дойде в България, беше голяма сензация, на върха на славата и имаше обширен репортаж по Добро Утро. Есествено, това пак бее събитие за софиянци, ние от провинцията само по телевизията се информирахме кой е гостувал в страната, т.е. в столицата. Ние си мислехме, че Сандра е световно известна звезда, като Си Си Кеч, Сабрина и Лейди Лили, но явно  не беше точно така. По-скоро известни в Европа и донякъде в Япония. Ама то в Япония май няма артист, дето да не е "известен".

Голяма мания беше и всички я танцувахме. Този танц в Бразилия се танцува от много десетилетия, но заради певицата и Каома стана световен хит. Тя доскоро живееше в Швейцария, близо до Женева, защото можеше, и заради ситуацията в Бразилия, където може да умреш ей така от нищото, защото престъпността е стигнала нивото на Мексико. И това се случи с нея - една ваканция направи грешаката да отиде до Бразилия, да си види вилата там, и я изгориха жива вътре във вилата и. Някакви крадци... Жалко за жената!

Помня, че като малък наядох краищата на обложката на тази плоча и чичо ми доста се разсърди...

Изтеглих от тубата всички налични епизоди. Мога да се закълна, че в периода 1988-1995 не съм пропуснал повече от 5/6 предавания. Доста съм се интересувал от историята на Сашо Авджиев и предаването, та и по тази тема мога да напиша роман...

Предаването толкова се хареса на изолирана България! Не беше първото магазинно, защото Всяка Неделя също се водеше такова, но това беше друго - беше интересно от начало до края, нещо ново и свежо, водещите си говориха на ти, всички бяха толкова близо до нас, зрителите. Тото Кутуньо беше първи гост, а аз като негов върл фен бях очарован от това. Вечерта след стотици хиляди обаждания Българска Телевизия промени първа програма и ПОВТОРИ предаването в 50 минутен вариант. А след него пуснаха и първи епизод на АЛФ. Всичко помня, сякаш бе днес сутринта!

ако почна, не мога да се спра! По-голям фен от Куийн от мен в България няма, и това не е само мое мнение!

😀

Бях на 14 тогава и мога да разкажа МНООООГО за Куийн и Фреди! И не е просто "известният певец Фреди Меркюри", той си беше Титан. Спокойно мога да кажа, че почти беше на нивото, на което бяха Марадона, принцеса Даяна, Аертон Сена, Елвис Пресли и Майкъл Джаксън.

Понеже живея в Швейцария, посещавам Монтрьо два-три пъти годишно. Тази година така се падна, че 23 ноември бяхме там за коледния базар и разбира се, годишнина от кончината на Фреди. Жълти балони с формата на сърца бяха около статуята му, а в студиото на Куийн не можеше да се влезе заради голямата маса фенове, блокирали входа.

Ако имате желание, ще напиша статия по темата.

Между другото, хич не ми харесва темата Фреди и СПИН в едно изречение. Както отговори раздразнено един мой познат през 1991 на въпроса на един прохождащ журналист от тогавашния вестник "меридиан поп рок" (и това изказване беше публикувано в брой, посветен изцяло на Куийн):

Не е важно, че Фреди умря от СПИН, важното е, че го няма!

Имахме много статии тук за френските комикси през 70-те и 80-те. Радвам се, че още се появяват. Последно като се бяхме запалили по изданията на Пиф от средата 80-те, печатани в Шумен за Франция (а и за нас) преди две години, пак дадох доста евра за десетина книжки в запазено състояние, купени от Франция (и пак печатани в България). Пифу също е пачатан тук, всички книжки които си показал. Но плочите за мен са нещо ново, въпреки, че не съм изпускал френски комикс. Затова и бях толкова слаб като дете, всичките ми пари отиваха за Дъга, Чуден Свят и френските издания. А те наистина ме разоряваха в края на 80-те - Еркюл и Пифу излязоха по едно и също време с многото варианти на Пиф. Пифу ми беше вече много бебешко, но не спирах да го купувам, докато не изчезнаха от пазара в началото на 90-те.

Като ходих наскоро в Париж, вече не можех да намеря никакви комикси на Пиф. Говоря, че обикалях само оказиони, дето можеш от пиле мляко да намериш. Париж е града на комиксите и там има поне 4-5 големи, ама много големи магазина за всякакви комикси от началото на 20 век до последните новости. И ти трябва поне ден да огледаш всичко, това за един магазин. Но Пиф нямаше. Преди 10 години намирах все още някои стари неща или новоиздадени сборници на Пиф, Еркюл и Корин и Жано. Но сега няма нищо. Само новата простотия Пиф, дето в момента я продават по техните киоски, 20 страници книжка, все едно рисувана от дете, с два комикса на кръст в нея.

Жалко, това си беше легендарна поредица с толкова много герои вътре.

П.П. Рахан като отделни книжки, а и Мишел Ваян все  още се намират. Както и Бил и Бул. Те присъстваха в Пиф.

Израелките бяха най-скъпите топчета, с цвете вътре, малките стъклени. Не знам дали тях сте наричали четворни. Виждам подобни на снимката. Бяха изкусно изработени, не като пластмасовите бумбали, които излязоха в края на 80-те. Тя бяха много в пликче, евтини, в различни цветове и размери. Аз не, че можех добре да играя на топчета, но им помня имената. Тигърки наричахме големите стъклени с цвете вътре, като онази на снимката, с жълтите листенца.