Въпрос с не толкова повишена трудност и много подсещанки 😄

Питаш за "Роня" на А. Линдгрен.

"Сега си извади и очите" 

 Наистина е Корней Чуковски. Намерих историйките някъде в нета. А за Корней съм забравил (а дори имам тук някъде статия за книгата му от "2 до 5").

По повод на последния коментар на did - един разказ на И. Вазов за старата машина за картинки. Не мога да се сетя точно името на разказа, но той е спомен на дядо Вазов от детските му години. Като хлапе в града му идвал на пазара човек с някаква машина, през окуляра на която се виждали картинки. И малкият Иван "като хипнотизиран" се залепял да зяпа чудните снимчици. След години Иван Вазов отново видял човека с машината. Платил си и погледнал в окуляра.... И нищо. Някакви грозни некачествени фотографии. Но проблема не е бил в машината, нали? Ясно е, къде е проблема :(

Онзи ден изпитвах племенницата (8-годишна) за книгите от "задължителния списък". Първо беше Пипи. Имаше въпроси от рода на "какво работи таткото на Пипи" и правилният отговор - "негърски крал". На "Патиланско царство" я питах как се казва приятелчето на Патиланчо, на което той пише писма. Първо не се сети и имаше подсещанка - "драги ми..." - и въодушевен отговор - "Смехурко!" . На въпроса кой е авторът на "Патиланци", изитващият се провали. Мислех, че е Елин Пелин, но племенницата ми натри носа - оказа се Ран Босилек :) И коментирахме какво значи името "ран босилек", много й беше забавно да научи, че става въпрос за билка. "През води и гори" не я беше още чела и започнахме заедно. Аз прочетох първа глава, после тя втора... После си говорихме за таралежчета и костенурки... Въобще - "задължително" четене 😄

Чочко, къде откри това съкровище? Да не си ограбил градската библиотека 😊

Това е съвсем нашедетско. Не познавам авторката ( известан детска писателка), но ми се ще да се появи тук.

Често си пускам на компютъра, докато работ, "Зурбакан", "Сирена", "Кот в мешке" и другите песни от филма. Момичето, което беше приятелка на Радуга, сега е фотомодел в Германия. А "сирената" в едно интервю я показаха в един магазин, продавачка. Жената беше разочарована от съдбата си - от филмова актриса - и в магазина. Сега и Димитрий - Радуга... Впрочем вече не чета и не гледам за съдбата на актьори от старите ни детски филми, в повечето случаи само ще се разочаровам. 

Ооо, истинска ученичка на Рада Госпожина

 Всеки път когато видя тази корица, и ми "замирисва" на Първи клас. Май че админ Влади е сложил някъде из сайта всичките букварчета от нашето време. Петко, историята с дъщеря ти е впечатляваща. Наистина старата педагогика е по-добрата, може би защото беше по-проста, простите неща са по-близки до същността. Моята племенница, винаги, когато ми гостува, иска да гледа диска с "Крокодила Гена". Чудил съм се защо и мисля, че отговора е в простотата на това старо мултфилмче. Децата са простосърдечни и когато ги възпитаваме без надутата ни възрастна сложност, резултатът е положителен. Както в "Под игото" годишният изпит на училището:сложните въпроси на Стефчов и тези на Иван Кралича. 

И аз зи спомням този образователен сериал. Всъщност бяха уроци по френски. Семейството марсианци бяха с дълги коси - дори мъжете, което ми изглеждаше странно - тогава никой мъж в България не ходеше с дълга коса. Аз учех френски и дори ходех на кръжок по френски в читалището, но от филмчето не разбирах нищо. А имам шестица по френски в дипломата:) Някой в "Детството" беше написал, че дори "Седморката на Блейк" е бил образователен сериал по английски език. 

Влади може да го направи, ако го помолите. Здрасти, Фрея

В неделя не работеше нищо, верно бе

Няма телефони, няма рекламни надписи- от "кока кола" до "доктор Енчев",няма задръстване по пътя (едва ли е бил неделен ден), няма... няма...

Майсторът, с който работих това лято, веднъж ми каза (по повод плочките, дето трябваше да ги лепим на един обект): "Знаеш ли, едно време имаше само три цвята плочки: сини, бели и жълти." "Значи е било по-лошо от сега" - го подръчнах аз. "О, не, не, точно обратното, много добре си беше"

Беше.

Щастливи деца, щастливи възрастни и даже "щастливи кокошки". Както се подписва админа - щастие за всички даром (и нека никой да не бъде заБАнен, админе) А момиченцата с обръчите май са близначки.

Честита Нова година и от мен 🙂! Някога, когато по телевизията даваха "Гостенка от бъдещето", всички деца искаха да попаднат в това бъдеще. Сега май повечето им се ще да се върнат назад. Влади е упорит реалист (макар и почитател на фантастиката) и ни предоставя само "тук и сега". Но все пак пред нас е едно бъдеще, което, като гледам номера, продължава вече 2016 пъти. Напред в 2016-та обиколка може би значи и назад. Понеже в пространството по слънчевата орбита, в което не спираме да обкаляме, не може да се намери нещо друго освен разни хубави спомени, които сме изтърсили по невнимание при предишните обиколки.

Съжалявам, този път много се изложих

Това наистина е една съвременна... всъщност е значка, погледнете добавената снимка. Заблудих се, защото я намерих сред разните стари неща в онзи килер, за който писах лятото. Но сега като обърнах отзад , за да снимам гърба й , видях, че пише 2011 г. И за да "замажа гафа" - една истинска "междузвездновоенна находка" от 1987 г. Колкото и да е странно, това е българско списание на английски. А първата страница е като плакат на филм :)

E, не. Не това е въпросът. Ясно, че роботите са от "SW". Но какво представлява самия предмет?

От няколко вечери се приспивам с по един епизод от "Арабела". Нямам думи да изразя колко ме освежава това филмче - не го бях гледал от детските си години. От все сърце се смея на разните щуротии на господин Майер, Румбурак, Блекота и т.н. Впрочем точно преди да си сваля филма (от аржловера, с руско аудио, не намерих бг субтитри) изтеглих няколко съвременни детски филми. И в тях колкото искаш "ефекти", разни модерни шегички и интриги, магьосници, приключения в "паралелни светове" и пр. но... след като ги изгледах, никога повече няма да се върна на тях. А филми като "Арабела" са КЛАСИКА, защото и след толкова години не са "остарели". Не съм гледал "Крокодилите", но предполагам и с него е така, защото и той е от класическото време на детските филми.

Напълно си прав,

Познатото момиченце май има навик да пресича така улицата (55:40) .

А иначе филмчето е направено много талантливо. Беше ми интересно да го изгледам до край. Надявам се, че сега вече няма да ме блъснат за неправно причинени "пустяки"