Благодаря за поздрава, Зико (интересно е, че си запомнил едно от детските ми прозвища). Всъщност отдавна не съм го гледал (мисля последно беше към 2009; и мисля съкратена версия), а е просто прелест: приключенско, спокойно и дори леко бавно. Вече не снимат така филмите/сериалите за съжаление. Ами - да си припомним :)

Сайтът изтича на 09.09 (просто така съвпадна - между подаването на заявката и регистрирането минаха няколко дни). Това не е оправдание някакво, просто хората придават абсурдна магичност на датите, търсейки под вола - октопод. (Мналата година получих 2 писма от отдавна непишещи хора тук... една от тях ме обяви за „комунист, копейка, путинист“ и... диктатор 😀). И това бе свързано именно с датата на регистрациата на сайта. Ох! Люде, люде!

Съгласен съм, че Суперхостинг вече малко прекаляват с парите (относно обслужването са и остават винаги на невероятно добро ниво. Вие не знаете, но поради това, че в основата си сайта е разработен на доста стара, първоначално безплатна система, наистина доразвивана, разширявана и поправяна, но в него има „дупки“, от които се възползвуват понякога (все по-рядко) разни лоши хора. Та, няколко пъти хората от „Суперхостинг“ са ми помагали в оправянето на „неразбориите“ и това, което съм „натворил“. Все пак ще помисля за поредното му „прехвърляне“ на по-евтин хост, ако се наложи... 

Миглена, щом са ти любимки, разкажи ни нещо за тях... Още повече, аз като момченце - някак имам също спомени за тези кукли, но разбира се, абсолютно мъгливо. 

Е, вече знаем, че си кръстена на баба си... 😏 

„За благодарност - кутия. Раздавали и самовари благодарните военни, но тях ги прибрали отбрани членове“

Според мен, кутият е много по-важна и готина от някакъв си самовар. Такава красива кутия. Разбира се, не е ясно какво да правим с нея! 

Но надписа ни обяснява: да помним. Интересно, какво бихте написали вие?

Милене, това не е нито невъзможно, нито много трудно 🙂. Виждаш ли, цялата работа е в отделянето на няколко минути на ден (или поне на седмица) - нещо, което правиха повечето от хората, някога участвали в НД, и нещо което едвал ли не ежедневно правят/правите във Фейсбук. Всеки коментар е като „тригер“, запускащ още коментари и заинтересованост по някаква тема, статия, спомен. Изобщо, колкото и да не харесвам соц. мрежите, НД до голяма степен е нещо подобно (прото-соц. мрежа), но с привилегията да бъде специфична, авто-цензурирана, разбира се и носталгична, поради което се появява този ефект на спокойствие, псевдо-наивност и дори бих се изразил така - нежност и любвеобвилност. Да се върна на предишната теза: НД, дори след тези 20-ет години може да съществува, но само при условие, че няколкото останали тук хора проявяваме поне някаква активност (последно - браво на Цонка, например) - това би довело до „снежен комка“, която не би „възродило“ сайта, а създало би условия за интересност и желание да се участва в него. Без това да се осъществи, нашето място просто ще изтлее. И, ясно, че при цялата ми устойчивост и любов към това място, накрая ще се „сдухам съвсем“ и ще настъпи...

Напълно съгласен, ала трябва да се разбере, че хората, които са зад тези 20-ет години, при условие, че множество хора просто ги игнорират, се уморяват и отчайват.

- За съжаление не може! И не става въпрос само за „атмосферата“ (която несъмненно е изключетелно важна), а също и за начина на подаване на информацията - соц. мрежите по принцип са поток от свръхинтензивни, бързо забравящи се и в последствие почти неоткриваеми текстове (снимки, „трендове“, новини). Бързо, кратко, „сензационно“ (дори, последното да не го осъзнават създателите му), „новинарско“. НД се е изгради (не съм залагал първоначално подобни неща) на абсолютно противоположни принципи, напр. бавно, анти-„новинарско“, „вече познато“. Първите опити с Фейсбук, може да се изненадаш, са още от 2010-та. Да, съществуват няколко групи, посветени на миналото, напр. Нашето Детство (11 хил. последователи), Нашето детство (10 хил. последователи), Нашето детство през 90-те (348 последователи) и прочее. Повечето от тях са наистина „вторични“ спрямо НД (имам предвид ползване на „ресурси“), но както се вижда и те са просто трупане на постове без комуникация. Дори там е още по-отчетливо: в „основния“ Нашето детство (при 10 хил. хора, създаден 2015) (мисля, че всъщност това е възникнало като „клон“ на НД) - коментарите са малко, и основно несъществени - „ах, колко хубаво беше“, „харесва ми“, „супер“ и т.н. И не е причината в „материала“, който се поднася, а в платформата на която се прави и как хората реагирата на нея.

Подобни питанки съм отправял вече много пъти - и това не е някаква „заплаха“, че НД ще спре да съществува, но с всякоя година ми е все по-трудно да намирам смисъл от това да го поддържам он-лайн. В течение на вече 3 години с Яна Янчева (по нейна инициатива) подготвяме проект към БАН в Clada: Е-инфраструктура за българското езиково и културно наследство (https://clada-bg.eu/), което представлява именно „архивирането“ на НД (естествено, с определени изисквания и нормативи), ала изчезването му от мрежата (вече се е случвало) ще означава за обикновените потребители просто прекратяване на съществуването му. Именно между желанието ми да вярвам, че поне няколко хора (в началните 4-5 години бяхме не повече от 10) още им пука и е важно да го има и понякога тъгата (за безразличието), и безсилието ми да направя нещо още, поради умора (а е необходимо, като админ, все да дърпам напред...) пораждат тези въпроси.

В момента хоста и домейна (неочаквано) са го намалили с ок. 50-на € и е точно 225€ (естествено, това може да се промени - ако не се лъжа миналата година беше ок. 400 лв., при съвременните „трендове“, ако стане 400€, просто ще забравим за НД). След месец, ако се наложи ще обява набиране на средства за подпомагане.

Тъй като на Свилена загадката не каза никой: ето го отговорът - това е Лиана Даскалова - не много известна наша детска писателка и чудна поетеса, съпруга на Ст. Ц. Даскалов. Аз я помня от сборника „Кой какъв е и защо такъв е“ (именно нечестната подсказка на Свили ми разки коя е)

А като поетеса, както много наши, неверояти, ей ви да прочетете нещо, любимо ми: https://chitanka.info/text/9820-obichaj-me - да, моля, не го пропускайте: то не е детско, но е тъй красиво.

Димитър Благоев. За съжаление в познаването на социално-политически дейци е трудно да ги сбъркаме, а виж, с хората на науката, изкуството, спорта... Някак тъжно и нечестно ми се струва това.

Е, така не е много честно - за подсказване в училище... 😏 Ясно, вече разбрах коя е дамата и къде съм се „срещал“ с нея, но всъщност никога не съм виждал нейна снимка. Което пък е също хубаво - да видиш за първи път как са изглеждали хора, които ги знаеш по име, но не по образ. И, да - ураа - оцелих поне „Л“-то 😆 

Не съм много сигурен, но за загадката на Свилена, мога да предположа само че е Лиляна Стефанова като млада, поне тъй ми се привижда, или може би имаше някакъв подобен потртрет в една от книгите и. Ако е тя, аз много и харесвах пътеписите, особено „Вулканите на Мекскио горя“.

На yogimax питанката - няма никакава представ: явно е някой от спортистите ни, но аз тука съм „всичко пас“ :), тъй че някой друг ще трябва да се пробва...

А, за „Е, Влади, ти даваш въпроси с повишена трудност.“ на Зико - може би, но така и по-интересно :). 

Ех, никой не узна на първата снимка великолепният ни писател Петър Бобев 😫 

Мони, опитай да се свържеш с Бойста (boysta3@abv.bg). Със сигурност той притежава точно това което търсиш. Преди време уж щяхме да направим страничен проект към НД, „ТВ справочник“, ама нещо се провалихме :(

Аз най-обчиам от него „Причастие“: 

Но, това е след детството ни. В младежките години.

Ами... разбира се, че помним, Людмиле! А как иначе?... 

Седморката на Блейк | 14-04-2016 | Автор: beggins
https://nashetodetstvo.com/arhiv/video/1013-sedmorkata-na-blejjk.html

Седморката на Блейк | 04-08-2013 | Автор: kitten
https://nashetodetstvo.com/svreme/movies/4778-sedmorkata-na-bleyk.html

Детски игри - Седморката на Блейк | 26-07-2011 | Автор: ssi

https://nashetodetstvo.com/svreme/games/3745-detski-igri-sedmorkata-na-bleyk.ht
ml

И аз помня „ролките“. Много хубав вкус! Ой, направо се появи в съзнанието (езика) ми. Или... май беше прекалено сладко. Особено с тая ягода, малина. И много-много-много захър :)

Лека нощ, бабо Славо!

Ама аз разказвах буквално за компас 😮. На стрелката му, сочеща „север“ се нанасят тия разни-безобразни фосфорации, та да се виждат в тъмнината от важни възрастни, бродещи нейде. И бяха и са страхотно забавни. Тъй като, като „разклатим“ компаса, той почва да се „върти“, туй присветкване даже наподобява донякъде до светулки 🙂 

Разбира се, и аз като дете ги обичах такива светкащи в тъмното неща. Кой да не ги харесва?! Те и днес са чудни и продължават да ме удивляват. Знам за фосфорецирането повече, отколкото ми е нужно, но все пак ми е зеленикаво-удоволстващо всеки път, кагато видя. За мен, нали съм момченце, любим ми беше един компас. И се въртеше и присветляваше в мрака мъничката му стрелка под одеалото ми стотици пъти... Да ти е нежно-святкащо и за напред, Свилена! Хубава статийка, за припомняне на мъничките, но тъй важни удоволствия на живота ни :)

Да, да, да! Всъщност целят канал: https://www.youtube.com/@FMImagesBalkans е изключително интересен. Има невероятни кадри, както от България от онези години, така от Югославия (основно, за което предполагам, че са най-вероятно от някоя от частите; базирани са в Испания). Задължително го резгледайте! Аз се опитах няколко пъти да се свържа с тях миналата година, когато се появиха, но нищо не ми се получи 😓. Ще пробвам пак!