Благодаря за споделянето. Букварът, по който аз съм учила, е по-късен, от 80-те. А първата книжка, която прочетох още преди да стана първокласничка, беше "Работна мецана" на любимата ми Леда Милева.

 Супер! Обичам го този буквар, по него учеше моята кака, а аз по един жълт на цвят със земното кълбо и три дечица- чернокожо, жълто и бяло в знак на дружбата на народите. Еееех, ако можех пак да го видя, много ще се зарадвам, защото моят отдавна го няма.😥

Моето букварче!Разгръщах го и сричах с толкова любов!Благодаря от сърце!

 Всеки път когато видя тази корица, и ми "замирисва" на Първи клас. Май че админ Влади е сложил някъде из сайта всичките букварчета от нашето време. Петко, историята с дъщеря ти е впечатляваща. Наистина старата педагогика е по-добрата, може би защото беше по-проста, простите неща са по-близки до същността. Моята племенница, винаги, когато ми гостува, иска да гледа диска с "Крокодила Гена". Чудил съм се защо и мисля, че отговора е в простотата на това старо мултфилмче. Децата са простосърдечни и когато ги възпитаваме без надутата ни възрастна сложност, резултатът е положителен. Както в "Под игото" годишният изпит на училището:сложните въпроси на Стефчов и тези на Иван Кралича. 

Дани, твоят пример с "Под игото" е много добър. Той също ме връща в детството, защото като дете имах малка роля в новата версия на филма: една от ученичките на Рада. Режисьорът съвсем майсторски не ни беше подготвил, че Стефчов ще каже много строго: "Казвай по-отворено" и всички се стреснахме. И след това Бойчо Огнянов беше много благ.

Ооо, истинска ученичка на Рада Госпожина

Благодаря! Беше интересно преживяване, защото във филма участваха почти всички от тогавашните големи български актьори.