Гледа го Цонка прехласната, като че пред нея стои юнак от приказките - с тъмнозелена куртка, снажен и красив, с черни мустаци и буйни къдрици. С една дума - да му се ненагледаш. После слизат с Мария в мазето, за да се наплачат от радост, че първи са посрещнали Димитров.
😁

Ийиии, Жоре, какво се случва по-нататък с Рилка и Владин от "Първа дружба"?

Като видях рисунката на трактора отзад и се сетих за една история:

Съдят мъж за убийство.
Съдията: Как го убихте?
Подсъдимият: Ми..ударих го с торбата.
Съдията: Какво имаше в торбата?
Подсъдимият: Ризата на детето.
Съдията: Само това ли
Подсъдимият: Да
Съдията: Не е възможно...лъжете!!!
Подсъдимият: Не ..не лъжа!!!

Следва дълго чудене. Как така ще убиеш човек с ризата на детето. Еми така:
Не е просто дете, а ДеТе (ДТ-Дизелов Трактор), а ризата е на едното бутало.

Мустаците са задължителни като каскета, а винаги има и по един русоляв, за да подчертае това, че вси сме братя славяни 😉 Тази с чичко Димитров я имах, но не помня да съм я чела, а "Първа дружба" ни задължаваха да четем от училище, един вид полово образование. На времето май примерно ми хареса Имаше един много запомнящ се момент как двамата отличници се целунаха покрай релсите, не помня вече защо и после естествено решиха да се оженят, и единият май беше син на кулак, такива ми ти работи. А превъзпитаният хулиганин стигна до Москва по някакви директиви, което още тогава ми се стори свръх нечестно.

честно, не си спомням нещо по-тягостнодосадно от висенето по пионерски сборове, отрядни съвети и в пионерската стая! направо ми идеше да стана малка лястовичка и да отлетя далече, далече, там дето пионерски работи НЯМА....

По повод промиването на мозъци - какво ни учеха.

Бях в 9 клас. По една случайност няколко ученика с примерно поведение се качихме напокрива на гимназията.

Един от нас хвърли една греда от покрива на двора.

Класният влезе в час и само ни попита - Кои бяха горе? Трябваше с достойство да си признаем.

Станах втора. И до ден днешен ме е срам, че нямах смелостта да скоча веднага.

Да поемеш отговорност - на това ни учеха. Да не се криеш.

Да си платиш за това, което си направил. Беше 1973г.

Бях на 16 години.

Сега съм на 57. Никога не забравям секундата колебание. И се старая и сега тази секунда да е още по-кратка.