Здравейте мили другарчета. Бързам да споделя с вас малко снимки на българското лего - "Строител". На находките попаднах при пролетно/лятно почистване на нашето мъзе. Колко къщи, гаражи, замъци и какво ли още не съм строил на времето с тях.... Някои от снимкте не са с добро качество за което моля за извинение.

Норман Уиздъм (Norman Wisdom, 04.02.1915 – 04.10.2010) не е типичен английски комик. Факт! Той по-скоро прилича на комиците от грубоватите американски комедии от нямото кино. Фарсовете му, на повечето места, са далеч от т.н. изтънчен „английски хумор" и се концентрират върху ритници, падания, преобличания, мимики, абсурдни ситуации и подобни. Друго „на ръка", че се опитва да копира Чаплин. И все пак! В нашето детство имаше един филм – черно-бял – който пълнеше салоните и ние, децата се „заливахме от смях". И гледахме много пъти с удоволствие. А именно, превъплъщението му като мистър Питкин (постоянен негов „герой") по време на Втората световна война.

Ето едно позабравено филмче от "Лека нощ, деца!", излъчвано по БНТ през 90-те. Във всяка една серийка предаваха по някой футболен мач между различни животни. Не предполагах, че някога ще открия записи и то от Канал 1, но се оказа, че все пак съществуват.

Вече е ставало дума тук за "Мимето" на Асен Босев - zori djunkova е публикувала изданието от 1974 г. Днес обаче ви представям първото издание, което е отпреди повече от 50 години - от далечната вече 1961 г. Илюстрациите за нея са правени от известния по това време илюстратор и карикатурист Йордан Георгиев - Шмайзер. Макар и в огромен за времето си тираж - тя е голяма рядкост днес и ми отне доста време, докато я открия отново. Но накрая - ето я пред вас.

Приятно четене!

Съкровищата от детството често са скътани или просто захвърлени на село. А някои просто си стоят там. Например жълтата стена със зелени цветя...или лиани, не знам, таблата на леглото с езерния пейзаж, възглавницата. Иначе съм сложила и първите, а и последните си ски, "микрофона" от магнетофона и другото го забравих...Така както забравяме различни бивши наши неща и после, когато ги намерим, споменът за тях ни удря като мълния.

Преди доста време тук, в НД, публикувахме за първи път в нета две от букварчетата ни. Ето тук и тук. В началото на годината от изд. „Просвета" са се сетили, че негово величество Букварът, е една от най-най-най-важните книги за всеки човек и са направили инициатива: “Вземи своят буквар" (ето тук). За да си „свалите" букварчето трябва да отговорите на няколко въпроса (което, ако искате да си свалите няколко – просто омръзва, а и честно казано, някои от въпросите са зададени малко странно). Реших да публикувам тук файловет с букварчетата до 1990 год....