"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Една от най-любимите ми детски книжки - "Надолу по вълшебната река" на Едуард Успенски. Четена и препрочитана е стотина пъти най-малко. По вида и си личи, че доста е преживяла.
Корицата несъмнено е имала и по-добри времена "Влади" е името на брат ми. Не знам защо се мъдри там, при всяко положение аз съм го писала. Драсканиците с пастели предполагам, че са негово дело, както и омазаното петно долу вляво. Книжката получих (всъщност целия клас получихме по една) от Дядо Мраз на новогодишния празник в първи клас, заедно с едно блокче шоколад и вероятно още нещичко. Снимката съм я пускала и преди, но ето го празника. Тук още не подозирам, че на следващия ден ще чета за Кашчей Безсмъртни, Василиса, реките от мляко, писаря Чумичка и Славея Разбойник. Бяха ме научили да чета още на няма и 5 години, определено се радвах да получавам книги. 😏
Спомените ми са бегли, въпреки че сума ти пъти съм я чела. Едно момченце май отиваше на гости на баба си (или леля си може би) и изведнъж се забъркваше с всичките приказни герои...
Ето я прословутата колекция, за която толкова пъти споменавам. Най-накрая я наснимах. И тази моя гордост. То не бяха значки, химикалки, картички, ето ги и салфетките. Всички роднини бяха впрегнати в начинанието да се сдобия с най-най-най-красивите салфетки. А пък ако можеше да ми намерят и две, за да мога да си ги менкам. Леле, що снимки станаха. Гледах да не са много, ама то няма как, наистина.
За всички по-млади да поясня, че заглавието не е филмов канал, а до болка познато на всички десетокласници НАЧАЛНО ВОЕННО ОБУЧЕНИЕ. В нашата гимназия беше през пролетната ваканция с всички екстри - униформи, строева, чай с бром, боб с наденица, вдигане на знамето сутрин, автомати, учения, стрелби, "газ за целия взвод!", движение по Азимут, пак строева, "редник ... се явява по Ваша заповед!", вечерна проверка (не е истина как едва съученичка се яви по чехли и взводният я наказа след проверка с половин час маршировка на плаца), сваляне на знамето, нощни учения-с две думи пълна програма... Намерих си старите снимки, но ще ги пусна, щом им направя копия. И девойките задължително се влюбваха във взводните командири...
Здравейте. Споделям с вас една нова своя песен, по текст на брат ми
Калин Сивов - за детството ни, за старата бабина къща, дето я събориха;
за надеждата, която се търкулна по едни олющени стъпала и изчезна
някъде… В клипчето съм използвал стари снимки от нашето с брат ми детство; надявам се и вие да се разпознаете на тях :-)
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
"Влади" е името на брат ми. Не знам защо се мъдри там, при всяко положение аз съм го писала. Драсканиците с пастели предполагам, че са негово дело, както и омазаното петно долу вляво. Книжката получих (всъщност целия клас получихме по една) от Дядо Мраз на новогодишния празник в първи клас, заедно с едно блокче шоколад и вероятно още нещичко. 
Леле, що снимки станаха. Гледах да не са много, ама то няма как, наистина.
