Годината е 1984. Големият брат (на пук на Оруел) все още го няма. Има го обаче отрядният председател на пионерски отряд "Васил и Сава Кокарешкови" в берковското  II ЕСПУ "Христо Смирненски". И той е не по-малко опасен. Нищо не е убягнало от погледа му. Никой не е останал немъмрен , никой в този пионерски доклад не е добър, освен разбира се... освен аз, отрядният. Защото все някой трябва да е "добрият" и "за пример"😄

В по-долу показаният "Отчет" ще прочетете доста куриозни неща. Например "калолифер"- неизвестен предмет от близкото минало. Неизвестен поне на правописния речник Ще разберете поименно кой разваля дисциплината, кой пуши, и най-вече кой следи за всичко това и клевети ли клевети . В "Отчета" има такива "probacio ad absurdum", на които биха завидели и античните софисти - оставям на вас удоволствието да откриете тези "бисерчета" на пионерската мисъл от средата на 80-те. Някои пасажи от текста просто нямат никакъв смисъл😁  И така нататък, и така нататък, всичко това и други смехории ще откриете сами, докато четете доклада ми. При все това ще кажа няколко думи в оправдание на момчето (това бях самият аз), написало това "съчинение". То си беше дете като всички останали. Бедата  е там, че попадна в ръцете на възрастни, които искаха от него точно това: да е такъв, какъвто е на страниците на "Отчета". Възрастните винаги искат да направят от децата нещо друго: например активист или "вундеркинд", или пък отличник, или - както е при мен- отряден председател. Децата  обаче трябва да бъдат преди всичко деца- ето така мисля аз по въпроса 25 години след написването на "Отчета". И щом мисля така, заначи все пак съм се измъкнал от лапите им. Нали?